О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 07.03 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията З. Първанова гр. дело № 7318/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. срещу въззивно решение от 24.06.2013г. по гр. дело № 219/2013г. на Кюстендилския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните н въпроси : може ли страна в делбеното производство да черпи права от собственото си неправомерно поведение като прави искане за възлагане на конкретен недвижим имот с твърдения, че живее в него и че е извършила подобрения, а всъщност живее в имота незаконно в нарушение на бракоразводното решение; може ли да се приеме, че са налице значителни подобрения без да са предявени претенции за заплащането им и без размерът да се установи с техническа експертиза. Сочи се, че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация И. А. Д. оспорва жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 27.12.2012г. по гр.д.№ 466/2010г. на Дупнишкия районен съд. Вместо него е постановено друго, с което на основание чл.353 ГПК в дял и изключителна собственост на И. Д. е възложен апартамент №10, находящ се в [населено място], идентификатор № 68789.16.116.2.16 с площ от 65,03 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, а в дял на Т. Т. е възложен апартамент №14, находящ се в [населено място], идентификатор № 68789.606.69.2.14 с площ от 79,53 кв.м., ведно с прилежащото мазе №24 и Т. Т. е осъдена да заплати на И. Д. за уравнение на дела 6060 лева.
Въззивният съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, в делбената маса влизат двата апартамента,а квотите на старите – бивши съпрузи, са равни. Съделителят Д. е направил искане да му се постави в дял апартамент № 10 като го е основал на това, че живее в него и е направил значителни подобрения. Твърденията му са установени и от събраните гласни доказателства. Съделителката Т. не е направила искане за предоставяне в дял на същото жилище. Целта на делбата е всеки от съделителите да получи реален дял от делбените имоти.В случая имотите са два и са от един и същи вид, съделителите са двама и са с равни права, Д. ползва единия имот след развода и е направил подобрения в него. Тегленето на жребий е неудобно, поради което така приетият от първоинстанционния съд начин на извършване на делбата е неправилен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. Това е така, защото разрешението за разпределение на дялове в конкретния случай е съобразено с конкретните факти от една страна и с постоянната практика на ВКС от друга страна /т.5,б.„б” от ППВС №7/1973г./. Основният критерий, който е съобразен от съда, е за разпределяне на имотите в равностойни на квотите дялове като е преценено кой от съделителите в кой имот се намира и направените от него в имота подобрения. Соченото от касатора относно липсата на претенции по сметки за стойността на извършените подобрения и необходимост от техническа експертиза за установяването им, не представлява правен въпрос по смисъла на ТР№1/2010г. по тълк.д.№182009г., ОСГТК, тъй като е неотносимо към изхода на делото. Доводите са относими към обосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а може да бъде основание за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Няма искане от ответника по касация за присъждане на разноски, както и доказателства за направени такива, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2013г. по гр. дело № 219/2013г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: