4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 267/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Щ., [населено място], срещу въззивно решение от 13.12.2010г. по гр. дело № 1786/2010г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси,които са решавани противоречиво от съдилищата и решението по които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Въпросите са : дали при наличие на писмени доказателства /протокол на комисия по З./, които районният съд е приел като индиция на право на собственост, следва да се вземат предвид свидетелски показания; ли приети доказателства могат да се игнорират от съда с мотив, че не са представени в цялост, не са заверени и не са четливи. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Общинска служба „Земеделие” – А., област В., оспорва касационната жалба в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 2427 от 02.07.2010г. по гр.д.№ 3937/2007г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Щ. против ОСЗ-А. и [община] иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ в качеството и на наследник на Т. К.П. по отношение нива от 29 дка,м.”Р.” и нива с площ 3,5 дка, м.”А.”. В. съд е приел, че ищцата основава правата си по наследствено правоприемство от Т. Д. П., внук на общия наследодател Т. К. П., поч.1940г., който притежавал нивата от 29 дка въз основа на протокол от 01.09.1948г. на Комисията по чл.11 ПЗТПС и нивата от 3,5 дка въз основа на крепостен акт. В. съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал по безспорен начин процесните земеделски земи да са били собствени на неговия наследодател преди обобществяването им. По отношение на нивата от 3,5 дка е прието, че тя не фигурира в нито един от приетите по делото общо осем броя крепостни и нотариалнни актове.Те касаят други имоти, за които в първоинстанционното производство искът по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е уважен. По отношение на нивата с площ от 29 дка въззивният съд е преценил доказателствената сила на Протокол от 01.09.1948г. и е приел, че той не носи дата и подпис, последната му страница е нечетлива, налице е несъответствие между съдържанието на първата и втората страница, текстът не следва логически в отделните последователни страници, само една страница от целия протокол носи щемпел на ДА с арх.фонд и номер. С оглед на тези недостатъци е прието, че този документ не се ползва с материална доказателствена сила.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационна обжалване на въззивното решение. Повдигнатият въпрос относно доказването правото на собственост към момента на кооперирането на имотите като предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ със свидетелски показания има значение за изхода на делото. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване, защото предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването, но законодателят е ограничил доказателствените средства. С новата редакция на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е предвидено, че правото на собственост може да се доказва само с писмени доказателства. Обжалваното решение е съобразено с трайната съдебна практика,в т.ч. и приложените от касатора решения, че съобразно тази редакция /ДВ, бр.13 от 09.02.2007г./ доказването на правото на собственост в производството по специалния установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ вече не може да става с всички допустими по ГПК доказателствени средства, а само с писмени доказателства. Преодоляването на това законодателно ограничение не може да стане по тълкувателен път. Въпрос на успешно проведено доказване по реда на чл.127 ГПК/отм./ с допустими доказателствени средства е установяването правото на собственост към момента на кооперирането на процесните ниви. Даденото с обжалваното решение разрешение на втория процесуален въпрос също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. В. съд е извършил преценка на представения от ищцата документ и е приел, че той не доказва твърдяното право на собственост. Документът не е изключен от доказателствата по делото, той е обсъден и преценен по реда на чл.142 и чл.188,ал.1 ГПК /отм./ като е прието, че няма доказателствена сила по чл.143 ГПК/отм./ и не може да послужи като косвено доказателство за притежаването на отнетата земя преди замяната по З.. При това положение така поставеният процесуален въпрос не може да се приеме като обуславящ изхода на делото.
С оглед изхода на производството по делото и направеното от ответника по касация искане, на последния следва са присъдят разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.12.2010г. по гр. дело № 1786/2010г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Т. Щ., [населено място], да заплати на Общинска служба „Земеделие” -А., област В.,
разноски в размер на 150 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: