3_1686/10.07.2014 г.
ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 2 и ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 1 и ал. 7;
ЗДДФЛ, чл. 31;
ЗМДТ, чл. чл. 61н
Относно: Деклариране на окончателния годишен (патентен) данък в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Съгласно изложеното в запитването физическо лице извършва дейността хотелиерство по Закона за туризма като туристическият обект е самостоятелни стаи. Във връзка с дейността Община „Х” е издала удостоверение №. за утвърдена категория две звезди. Адресът на обекта в удостоверението е с. „А”, който е различен от постоянния адрес на физическото лице. За 2013 г. и 2014 г. е подадена декларация по чл. 61н от ЗМДТ за дължим патентен данък.
Във връзка с попълването на Приложение № 7 от годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ е поставен въпроса какъв е размерът на разходите за дейността?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр.53 от 27 юни 2014г.) и ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр.101 от 22 ноември 2013г.) изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ, физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на ЗМДТ. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ. Видовете патентни дейности са изчерпателно изброени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ като в т. 1 е посочена дейността „Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи – 1 и 2 звезди”.В конкретния случай посочената дейност е туристически услуги (хотелиерство) чрез предоставянето на самостоятелни стаи (места за настаняване) с категория две звезди. Следователно, извършваната дейност е патентна, поради което следва да се облага с патентен данък по реда на ЗМДТ. От друга страна, на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ се декларират в годишната данъчна декларация, като за целта е необходимо да се попълни Приложение № 7 (образец 2071). Данните от това приложение не участват при формирането на общата годишна данъчна основа и на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. В указанията към посоченото приложение изрично е уточнено, че формирането на облагаемия доход за извършваните патентни дейности е единствено за целите на годишното изравняване на вноските за фонд „Пенсии”, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване. Посочено е също, че в тези случаи е необходимо да се формира облагаем доход съобразно начина, по който са осъществявани съответните дейности (като например: едноличен търговец; упражняване на занаятчийска или друга дейност).
Предвид осъществяваната патентна дейност е необходимо да се уточни, че за да бъде категоризиран туристическият обект, той следва да отговаря на специални изисквания, регламентирани в Закона за туризма (ЗТ) и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения /НКСПМНЗХР/. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НКСПМНЗХР лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство в самостоятелни стаи или къщи, или упълномощено от него лице, подава заявление по образец за категоризиране на обекта до кмета на съответната община, към което прилага актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър. Иначе казано, вписването в търговския регистър е условие за упражняване на туристическите дейности по ЗТ, с цел правна сигурност и защита интересите на потребителите.
От друга страна, изключение от това е хипотезата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон (ТЗ), според която не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. В този случай доходът следва да се третира като доход от „наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество”, като при определянето на облагаемия доход се прилага разпоредбата на чл. 31 от ЗДДФЛ, т.е. ползват се 10 на сто разходи за дейността. Тук следва да се има предвид, че ТЗ не дава специална дефиниция на понятието „обитавано жилище”, а такава не се съдържа и в разпоредбите на друг нормативен акт, поради което следва да се има предвид общоприетият смисъл на това понятие. В най-общ смисъл, обитавано жилище е жилище, в което лицата пребивават (живеят) на някакво правно основание. По смисъла на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията „жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Предвид изложеното, ако лицето обитава (живее) в жилището (апартамент, къща, вила), от което извършва хотелиерски услуги, чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи при определянето на облагаемия доход се прилага разпоредбата на чл. 31 от ЗДДФЛ и се приспадат 10 на сто разходи от придобития през годината доход.
В случай, че не обитава (живее) в жилището (апартамент, къща, вила), от което извършва хотелиерски услуги чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи, при определянето на облагаемия доход /в приложение № 7 от ГДД/ се прилага разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 26, ал. 7 от същия закон като сеприспадат документално доказаните разходи от придобития през годината доход.
‘