О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 16.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7002/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4420 от 17.10.2014 г. подадена от Г. В. С. от [населено място], чрез адв. Л. Ч., против определение № 1222 от 03.10.2014 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по в.гр.д. № 387/2014 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 467 от 04.08.2014 г. по гр.д. № 128/2008г. по описа на Смолянски районен съд, с коeто е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 442 от 18.01.2010 г. по гр.д. № 182/2008 г. на Районен съд – Смолян.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, иска се неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът счита, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и на съдилищата, а именно /цитирам/:
„Следва ли съдът да присъжда служебно лихва за забава върху сумата, определена за уравняване на дяловете при извършване на делба чрез разпределяне на имотите, съгласно чл. 353 от ГПК /чл. 292 от ГПК, отм./”.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Г. В. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 442 от 18.01.2010 г. постановено по гр.д. №182/2008 г. Районен съд – Смолян, тъй като с молбата се иска допълване на решението, а не поправка на очевидна фактическа грешка.
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. При селекцията на жалбите ВКС преценява дали поставения от касатора въпрос има значение за правния спор и дали е повлияло при решаваното му, становището на въззивния съд по поставения правен въпрос следва да влияе върху съдържанието на обжалвания съдебен акт и да обуславя правните изводи на съда.
Видно от изложеното, поставеният от касатора въпрос е по същество на спора и не е обусловил правните изводи на съда. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, приемайки, че молбата не представлява искане за поправка на очевидна фактическа грешка, а искане за допълване на решението по смисъла чл. 250 ГПК, тъй като съдът изобщо не е формирал воля по посочения въпрос. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формирана воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението. Не представляват явна фактическа грешка и не могат да бъдат поправяни по този ред, грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Пропускът да се вземе становище по част от иска могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалване или допълване на решението, въззивният съд в обжалвания съдебен акт не е формирал воля дали следва да се присъждат служебно лихви при извършване на делба, чрез разпределение на имотите, съгласно чл. 353 ГПК, тъй като е приел, че молбата на жалбоподателя представлява искане за допълване на решението.
Ето защо не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане до касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1222 от 03.10.2014 г. на Окръжен съд – Смолян, постановено по в.гр.д. № 387/2014 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: