О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 04.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5601/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Ц. С. В. от [населено място] на срещу въззивно решение № 878 от 12.05.14г., постановено по гр.д.№ 271/14г. на Пловдивския окръжен съд в с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил изцяло решение № 721 от 29.11.13г. по гр.д.№ 338/08г. на Карловския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователни предявените от Ц. С. В. против Б. П. И. и М. П. К. искове по чл.72, ал.1 ЗС за заплащане на сумата 19 740 лв., представляваща стойността на извършени от ищцата полезни разноски в поземлен имот с идентификатор 68080.56191 съгласно КККР, находящ се в [населено място], м.”Гьоловете” с площ от 9740 кв.м. и да бъде признато право на задържане на имота до заплащане на посочената сума.
По делото е установено, че с нот.акт № №74/05г. ищцата в първоинстанционното производство Ц. В. е закупила посочения имот от трети лица, като с влязло в сила решение от 24.09.12г. по гр.д.№ 148/08г. на КРС е признато за установено, че имотът е собственост на ответниците и ищцата е осъдена да им предаде владението върху него. След закупуването на имота в него са засадени маслодайни рози на стойност 18 330 лв., премахнато е съществуващо танково трасе и възстановен земеделският му характер в резултат на което неговата стойност е увеличена със 637 лв., както и е започнало осъществяване на биологично земеделие, увеличаващо стойността на имота със 100 лв. на декар. Посочените дейности в имота са извършени от трето лице, по силата на сключен от него с ищцата договор за аренда от 2005г., за което това лице е получавало субсидии от Държавен фонд „Земеделие”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата е имала качеството на добросъвестен владелец, но че предявените претенции са неоснователни, тъй като претендираните полезни разноски не са извършени от нея и не е налице обедняване от нейна страна.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. за активната легитимация при исковете по чл.72 ЗС, респ. необходимо ли е добросъвестният владелец да е извършил подобренията лично, за да има право на обезщетение по чл.72 ЗС или е налице обедняване и той има право на такова обезщетение и в случаите, когато те са извършени от трето лице по силата на сключен между това лице и владелеца договор, регламентиращ тяхното създаване и 2. в хипотези, при които държателят на имота по силата на сключен между него и владелеца договор за аренда прави подобрения и извършва полезни разходи, държателят може ли и на какво основание да претендира от собственика на имота обезщетение за извършените подобрения и направени полезни разходи, или това е изключително право на владелеца, а отношенията между последния и държателя следва да бъдат уредени по силата на сключения помежду им договор, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 6/74г. и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Поставените от касатора правни въпроси не са решени в противоречие с дадените с ППВС № 6/74г. разяснения, според които разпоредбите на чл.72 и 74 ЗС регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени чрез влагане на труд и средства само от владелеца на вещта, а не и от лица, които нямат това качество, тъй като и въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос. Освен това поставеният въпрос за отговорността на собственика на един имот спрямо лицето, което го е държало по силата на сключен с неговия владелец договор за аренда и е извършило подобрения в имота не обуславя изхода на настоящия спор, имащ за предмет претенции на добросъвестния владелец по чл.72 ЗС.
Съгласно т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с тези предпоставки релевантни доводи не са изложени и същите по отношение на поставените въпроси не са налице, доколкото за активната легитимация по исковете по чл.72 ЗС не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, която не следва да бъде променяна.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 850 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 878 от 12.05.14г., постановено по гр.д.№ 271/14г. на Пловдивския окръжен съд.
О с ъ ж д а Ц. С. В. от [населено място] да заплати на Б. П. И. от [населено място] и М. П. К. от [населено място] сумата 850 лв./осемстотин и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: