О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 31.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 31.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №405/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10611/11.11.2016г.,подадена от Т. М. К.,М. Д. С. и С. Д. К.,чрез пълномощника им адвокат В. С. Ц.,против решение №407/11.10.2016г. на Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия, ІІІ въззивен състав,постановено по в гр.д.№473/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №313/28.04.2016г. по гр.д.№1504/2015г. по описа на Пазарджишки районен съд-за отхвърляне на предявените от Т. М. К.,М. Д. и С. Д. К. против [община],искове за признаване за установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на недвижим имот,представляващ УПИ ХІV-общински,квартал 34 по действащия план на [населено място] дол от 1967г.,с площ 656 кв.м,при описани в решението граници,за отхвърляне на предявените от Т. М. К.,М. Д. С. и С. Д. К. против Г. В. Г. и М. И. Г. искове за установяване по отношение на ответниците,че ищците са собственици на гореописания недвижими имот,както и за отхвърляне на предявените от Т. М. К.,М. Д. С. и М. И. Г.,искове за осъждане на ответниците да предадат владението на гореописания имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния и процесуалния закони,и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. И. Г. и Г. В. Г.,чрез пълномощника си адвокат И. К. Б.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящото касационно производство.
Ответникът по касационната жалба Община,гр.С.,чрез пълномощника си адвокат Д. А. С.,в писмения отговор на жалбата,заявява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в исковата си молба ищците заявяват,че са собственици на процесния имот-УПИ ХІV в кв.34 по плана на [населено място] дол,на основание давностно владение и наследствено правоприемство,който имот бил владян повече от 40 години от наследодателя на ищците Д. С. К. и ищцата Т. М. К.-негова съпруга,като владението е било получено от бащата на Д. К.-С. А. К.,а последният от своя страна го е получил от неговия баща А. И. К.,като през лятото на 2013г. ищците разбрали, че [община] неправилно и незаконосъобразно е актувала имота като общински и с договор за продажба на недвижим имот чрез публичен търг №054 от 24.05.2013г. [община] продала имота на първия ответник Г. В. Г.,по време на брака му с втората ответница М. И. Г. ,както и че съседният имот УПИ ХІІІ-248 е бил собственост на наследодателя им Д. С. К. по наследство и доброволна делба,и между този имот и процесния нямало изградена ограда и те били владени заедно от ищците.След анализ на доказателствата по делото и проследяване на статута на процесния имот,съобразно данните по заключението на депозирана съдебно-техническа експертиза,съгласно отразеното в регулационните планове на селото-този от 1932г.-отменен и действащия такъв от 1967г.,съдът е стигнал до извода,че ищците като наследници на А. К.,който е записан в разписния лист като собственик на ПИ 403 и ПИ 404,освен че не са ангажирали доказателства за установяване правото на собственост на наследодателя им и не са доказали по безспорен начин,че техният наследодател е бил собственик на имота,тъй като вписването в разписния лист на неговото име няма правопораждащо действие и не легитимира посоченото лице за негов собственик.Съдът е посочил,че на второ място,като придобивно основание ищците посочват давностно владение,без конкретна дата за начало на давността,но с оглед твърденията,че наследодателя го владее от 1932г.,което владение твърдят че са получили впоследствие,и във връзка с проследяване на характера на имота,последният се е позовал на данните по съдебно-техническата експертиза,както и представения Акт за държавна собственост от 1984г.,съгласно който имотът ,реална част от който ищците твърдят че са придобили по давност е актуван като държавен с площ от 700 кв.м,като впоследствие е съставен Акт за общинска собственост от 22.02.2012г.След като е взел предвид,че АДС имат само констативен характер досежно посочените факти от които произтича правото на собственост на държавата или общината,при заявен иск за солбственост срещу държавата или общината,както е в случая,в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост,оборвайки придобивното основание на държавата,съответно общината ,отразено в съответния акт.При преценката на събраните по делото доказателства,съдът е стигнал до извода,че не се опровергана отразеното в АДС №20 от 07.03. от 1984г. ,т.е. към този момент имотът е бил собственост на държавата,като в същия посочено,че е съставен основание член 77 от Наредбата за държавните имоти,както и че е отстъпено право на строеж в същия от държавата на наследодателя на ищците С. К.,останало нереализирано.Съдът е приел,че доколкото липсват и данни за процесния имот,че за периода към 1984г. или по- късно 1990г.,да е бил собственост на физическо или юридическо лице,наред с липса на завършен фактически съсав по реализиране на право на строеж в същия,процесният имот е държавна собственост.Съдът е посочил,че за да се придобие имот по давност,съгласно член 79,ал.1 ЗС,необходимо е лицето да е упражнявало фактическа власт явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността върху него,обаче съгласно член 86 ЗС/в сила от 1951г. до изм. с чл.33/1996г./,е налице абсолютна забрана за придобиване по давност на вещ държавна собственост,а съгласно параграф 1 от ЗД на ЗС/ДВ бр.46/2006г. в сила от 01.06.2006г.,изм.ДВ бр.107/2014г.,в сила от 31.12.2014г.-давността за придобиване на имоти-частна държавна или общинска собственост не тече до 31.12.2017г.,поради което исковете се явяват неоснователни.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторите завявят,че е налице хипотезата,придвидена в член 280,ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„1.На спорния по делото въпрос относно действието на придобивната давност,въззивният съд е възприел,че за да се придобие по давност имот,съгласно член 79,ал.1 ЗС,е необходимо едно лице да е упражнявало фактическа власт върху имота явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността и след изтичане на срока да се е позовало на тази давност.Това е в противоречие с трайната практика на ВКС Решение №163 от 29.03.2011г. на ВКС по гр.д.№346/2010г.,І го”.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното по-горе,този въпрос е неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като правните изводи на съда са свързани със законовата забрана,предвидена в горепосочената разпоредба за придобиване държавна собственост по давност,както и впоследствие спирането да тече такава спрямо имоти-държавна или общинска собственост,поради което и цитираната задължителна практика също е неотносима.
В точка втора от изложението си,касаторите твърдят,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест при оборване на придобивното основание на държавата съответно общината,като е приел,че същата е в тежест на ищците,в противоречие с цитираната в изложението от касаторите задължителна практика на ВКС.Този въпрос също е неотносим към приетото с решаващите мотиви,в отговор на твърденията,изложени от ищците,настоящи касатори,че имота не е станал държавна,общинска собственост,тъй като не бил отчуждаван,нито по силата на отреждане по отменения план на селото,които твърдения е следвало да бъдат доказани от тях,както е било прието от съда с изложеното в мотивите му.Това е така,защото тези твърдения са свързани със оспорване на собствеността на държавата ,респ общината,в случая, че този имот е бил собственост на физическо лице-техния наследодател,което според съда е останало недоказано.а не се отнася до констатациите по съставения акт-т.е. до оборване на същите.
В точка трета от изложението се посочва/цитирам/:
„3.По спорния за делото въпрос дали липсата на документ,обективиращ титул за собственост,законът скрепва с основание такъв имот да се счита за държавен,въззивният съд дава положителен отговор в противоречие с практиката на ВКС.”
Така поставеният въпрос е по същество,който се решава с оглед твърденията и събраните във връзка с тях доказателства за всеки конкретен случай,поради което не е правен въпрос,разрешен от въззивния съд с обжалваното решение,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба М. Г. и Г. Г. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 200 лева,представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.01.2017г.
На ответника по касационната жалба Община,гр.С.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото в касационното производство в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 09.01.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №407/11.10.2016г. на Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,постановено по в.гр.д.№473/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. М. К.,М. Д. С. и С. Д. К. да заплатят на М. И. Г. и Г. В. Г. сумата 200 лева/двеста лева/,разноски по делото за настоящото производство.
ОСЪЖДА Т. М. К.,М. Д. С. и С. Д. К. да заплатят на Община,гр.С. сумата 600 лева/шестстотин лева/,разноски по делото за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: