3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
С. 22.06. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1242/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Г., [населено място], чрез пълномощника и адвокат С. Л., срещу въззивно решение от 04.08.2009г. и от 02.06.2010г. по гр. дело № 276/2009г. на Варненския окръжен съд. Сочи се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по въпроса откога започва да тече давностен срок за предявяване на претенцията за подобрения по отношение на част от ответниците, които не са предявили иск с правно основание чл.108 ЗС за смущаване владението на ищцата и не са участвали в проведеното от останалите производство по чл.108 ЗС.
Ответниците по касация П. А. Б., С. А. А. и Т. Д. К. не са депозирали становище по чл.287,ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С атакуваното решение на Варненския окръжен съд е отменено решението на Варненския районен съд от 28.11.2008г. по гр.д.№ 1342/2007г.,в частта, с която П. А. Б., С. А. А. и Т. Д. К. са осъдени на основание чл.72,ал.1 ЗС да заплатят на Р. Д. Г. сумата 7 767,50 лева, платима в съотношение от по 3 107 лева за първия и втория ответник и 1553,50 лева за третия, представляващ а стойност на извършени от ищцата в качеството и на добросъвестен владелец подобрения върху съсобствен на ищците недвижим имот- пл.№1351 и част от пл.№ 1350, находящи се в землището на [населено място],[жк], м.”К.”. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен искът на Р. Г. против П. А. Б., С. А. А. и Т. Д. К. с правно основание чл.72, ал.1 ЗС за заплащане общо на 7 767,50 лева /в посоченото съотношение/– стойност на извършени подобрения върху съсобствен на ответниците недвижим имот к пл.№1351 с площ 490 кв.м. и част от имот пл.№1350 с площ 546 кв.м., находящи се в землището на [населено място], кв.»В.», м.»К.». В останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че ищцата е придобила по силата на договор за дарение, обективирано в нотариален акт № 39/1982г. и спогодба от 11.10.1985г. по гр.д.№2325/1985г. хавра с площ 750 кв.м., находяща се в м.”К.”, в зона за здравни и курортни нужди. С решение от 22.03.2001г. на ПК-В. на наследниците на П. А. е признато за възстановяване право на собственост в реални граници върху лозе от 7, 394 дка в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, находящ се в землището на „В.”, м.”К.”. Ответниците по иска П. Б. и С. А. са наследници по закон /низходящи/ на П. А., поч.1989г. Такава е и Д. К., поч.на 19.02.2005г. и оставила за наследници ответника по иска Т. Д. К. и Д. Т. К.. Д. К. е завела срещу Р. Г. на 24.04.2001г. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот с пл.№ 1351 с площ от 490 кв.м. и реална част от пл.№ 1350 с площ 546 кв.м., представляващи части от имоти пл.№ 776 и №780 по КП на местността от 1956г. Искът е уважен с влязло в сила решение от 29.07.2005г. по гр.д.№ 98/2004г. на ВКС. От правна страна въззивният съд е приел, че ищцата има качеството на добросъвестен владелец на процесния имот, тъй като е установила фактическа власт върху него въз основа на правно основание, годно по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС да я направи собственик, без да знае, че праводателят и не е собственик. Тя е извършила претендираните подобрения. Ответниците притежават по 1/3 ид.ч. от реституирания имот и на основание чл.30,ал.3 ДС отговарят за тежестите на общата вещ. Основателно е обаче правопогасяващото възражение, че претенцията е погасена по давност. Вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде прекъснато от собственика по исков ред. Владението на ищцата е смутено с предявяване на иск по чл.108 ЗС и общият петгодишен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл преди завеждане на нейния иск – 28.06.2007г., поради което правото на иск е погасено по давност. Р. иск е предявен за целия имот от един от сънаследниците, който действа в интерес на останалите другари.
Поставеният от касатора въпрос е обуславящ изхода на спора, но не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. К. не е изложил доводи за приложимостта на това основание, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. Само възпроизвеждането на законовия текст и посоченото, че ППВС № 6/1974г. не дава отговор на въпроса, не е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.280, ал.1 ГПК. Освен това даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с трайно установената практика по прилагане разпоредбата на чл.108 ЗС и чл.71 ЗС и съобразено с разясненията в ППВС № 6/1974г. Искът на един от съсобствениците срещу трето лице за предаване владението на целия имот е действие по управление на общата вещ и чрез него бива смутено владението за целия имот като го превръща в държане. От този момент вземането на владелеца за подобрения върху имота става изискуемо срещу собствениците. Досегашният владелец не би могъл да има качеството на владелец срещу непредявилите иск по чл.108 ЗС съсобственици и държател спрямо предявилите такъв иск.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Няма искане за присъждане и данни за направени в настоящото производство разноски от ответниците по касация, поради което и този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.08.2009г. и от 02.06.2010г. по гр. дело № 276/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.