О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 31.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.06.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №594/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. В. В.-И. и Д. В. И.,чрез пълномощника им адвокат К. И. Б.,против решение от 08.11.2016г. на Окръжен съд,гр.Монтана,постановено по в.гр.д.№284/2016г. по описа на съда,с което се обезсилва,на основание член 270 ГПК решението от 06.06.2016г., постановено по гр.д.№70019/2015г. по описа на Районен съд,гр.Монтана, като недопустимо и се връща делото на същия съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар Л. А. Г..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно,поради съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано,като се иска неговото обезсилване,евентуално неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Ц. И. Г.,чрез пълномощника си адвокат Л. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че от събраните доказателства по делото е видно,че ищците М. В.-И. и Д. И.,по предявените искове с правно основание член 108 ЗС и член 109 ЗС, са собственици на поземлен имот с идентификатор №48489.26.626 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изп.директор на АК М.,местн.”П. д.”,с площ 691 кв.м,трайно предназначение на територията-урбанизирана,а ответникът Ц. Г. е собственик на имот №48489.26.719,който е съседен на имота на ищците в западна посока,в който е построил сграда и ограда.Съдът е посочил,че спорния въпрос е дали построените от ответника Г. сгради и огради навлизат в имота на ищците,каква е площта на застъпената част и чия е собствеността на спорната площ,както и дали в производството следва да участва съпругата на Г. при условията на задължително необходимо другарство.Съдът е констатирал,че видно от приложения на лист 104 и приет в съдебно заседание от 15.04.2015г. нотариален акт №142/2015г.,ответникът Ц. Г. и неговата съпруга Л. А. са признати за собственици при равни права на сграда с идентификатор 48489.26.719.1 по КК и КР на [населено място],местн.”П. д.”,с площ 76 кв.м на два етажа,представляващ жилищна сграда със смесено предназначение,като видно от представеното със въззивната жалба удостоверение за граждански брак от 17.06.2016г. на [община],бракът между тях е сключен на 22.04.1974 година,и не се спори че не е прекратен и към момента.По спорния въпрос дали е налице необходимо задължително другарство между съпрузите в качеството им ответници по предявените искове с правно основание член 108 ЗС и член 109 ЗС и следва ли съпругата на ответника да участва в производството и ако да към кой момент,съдът след като се е позовал на задължителна практика на ВКС,според която процесуалната легитимация на двамата съпрузи относно правоотношение засягащо имуществената общност,е съвместна,тъй като еднаквостта на спорното решение налага еднакво решение спрямо всички другари и в този случай е налице задължително необходимо другарство,е приел,че в настоящия случай,след като се засяга постройка,представляваща СИО,е налице пасивно задължително другарство,като в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,чието участие е задължително,решението на първоинстанционния съд като недопустимо следва да се обезсили и делото се върне на същия съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като съдът е с произнесъл по правния въпрос:дали съпрузите са задължителни необходими другари по предявен срещу единия от тях ревандикационен иск,респ.негаторен иск,когато предмет на спора е имот,придобит в режим на съпружеска имуществена общност”,в противоречие с практиката на ВКС,като се цитира и прилага задължителна практика на ВКС-решения,постановени по реда на член 290 ГПК- решение по гр.д.№12/2010г. ВКС,Іго.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулираният от касаторите правен въпрос,разрешен с въззивното решение,касационният съд намира,че е налице основанието,предвидено в член 280,ал.1т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.11.2016г. на Окръжен съд,гр.Монтана,постановено по в.гр.д.№284/2016г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ без движение касационната жалба.
Да се изпрати съобщение до касаторите М. В. В.-И. и Д. В. И.,лично и чрез пълномощника им адвокат К. И. Б.,в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС сумата от 33,43 лева,съгласно член 18,ал.2,т2 от Тарифата за държавни такси събирани от съдилищата и представят документ по делото за внасянето й,като в противен случай жалбата ще им бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: