4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр. София, 26.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 579 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], срещу решение № 1954 от 12.10.2015г. по гр.д. № 2357/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2014г. по гр.д. № 4183/2010г. на СГС, в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на В. К. М. сумата от 26 000 лв. на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 25.02.2007г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че ищецът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента И. Т. А. и ЗД [фирма], тъй като не е доказано дружеството лизингодател да е упълномощил водача на процесното МПС – И. А., да го управлява.
Ответникът по жалбата, В. К. М., не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по чл.78а НК н.о.х.д. № 1373/2007г. на Бургаски районен съд, с което И. Т. А. е признат за виновен в това, че на 25.02.2007г., около 3:50ч. в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]при управление на л.а. с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение, визирани в чл.5, ал., чл.20, ал.1 и чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост допуснал ПТП с пресичащата зад автомобила В. М., е установено виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. За доказано е прието и обстоятелството, че следствие на настъпилито произшествие, непосредствена последица от деянието на водача на автомобила, са настъпили за ищцата твърдяните от нея телесни увреждания. Въз основа на изготвена съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени доказателства решаващият състав на апелативния съд е приел, че при произшествието пострадалата, която е била на 20г., е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на латералния кондил на дясната голяма пищялна кост, счупване на главичката на дясната малка пищялна кост, разкъсване на предния рог на латералния меникс и предната кръстна връзка на дясната колянна става. Тези травми са довели до трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като те са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. На пострадалата е била извършена спешна операция веднага след приемането й в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ-гр. Б., при която й била поставена гипсова шина за срок от 30 дни. След изписването й от болничното заведение на 09.03.2007г., й били предписани болкоуспокояващи медикаменти и са й били дадени указания да се движи с патерици, без да стъпва на крака си. На 03.05.2007г. Ищцата е постъпила в [фирма], [населено място], за провеждане на курс по рехабилитация и раздвижване на долен десен крайник, като се оплаквала от силни болки и слабост в травмирания крак. Болничният престой е продължил 10 дни, като при изписването й е отразено, че се касае за последици от счупвания на десния крак; метална остеосинтеза. На 05.09.2007г. металната остеосинтеза, поставена при първата операция, била оперативно премахната. На 25.09.2007г. е била направена магнитно-резонансна диагностика, при която е установена комплексно увреждане на костните структури, изграждащи дясната колянна става и мекотъканните елементи на същата. На 24.03.2008г. пострадалата претърпяла нова операция в С. „Св. П.“-гр. София, където й била направена артроскопия. Лечебният и възстановителен период на описаните по-горе травматични увреждания е приключил за срок до 6 месеца, а през него ищцата е търпяла болки и страдания, които през първите два месеца са били с по-интензивен характер. Наред с претърпените болки, по време на лечението си тя е имала трайни затруднения на движенията на долния десен крайник и трудно се е придвижвала поради развилата се „артрофиброза“ на колянната става. Към момента на извършване на СМЕ /май 2011г./, дясната колянна става на пострадалата е била в състояние на преднолатерална недостатъчност, поради увреждането на предната кръстна връзка и дефекта на латералния меникс., която нестабилност може да бъде премахната след провеждане на артроскопска операция за възстановяване на кръстната връзка. Освен претърпените физически болки и страдания В. изпитала и душевни такива, тъй като по думите на майка й, след изписването й от болницата тя изпаднала в депресия. Страхувала се да пресича сама, нямала апетит, отслабнала, имала кошмари и били проведени срещи с психолог. Също така пострадалата отказала да ходи на лекции и изпити, поради което пропуснала цял семестър от обучението си. Изложени са и съображения, че отговорността на застрахователя покрива деликтното поведение не само на собственика на МПС – застрахован, но и на всяко упълномощено от него лице, което управлява автомобила. Упълномощаването не следва да се осъществи с нарочен акт – достатъчно е фактическото предоставяне на автомобила в държане на трето лице със знанието и съгласието на собственика на МПС, за да се приеме наличието на валидна упълномощителна сделка. При наличието на договор за лизинг това обстоятелство подлежи на доказване с помощта на всички доказателствени средства, вкл. писмени доказателства, каквито е прието, че са приобщени по наказателното дело. За несъстоятелно е прието възражението на застрахователното дружество за съпричиняване, поради това че пострадалата е пресичала на необозначена за целта място, тъй като застрахователят не е ангажирал доказателства в тази насока. Въззивният съд е приел, че за да бъде зачетен установеният в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, следва на пострадалата В. М. да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, по отношение на разрешения с въззивния акт процесуалноправен въпрос: „Може ли при направено възражение относно упълномощаването на деликвента, фактът на упълномощаване за управление на увреждащия автомобил да се доказва с доказателства, събрани в наказателното производство, материалите по които са приобщени към гражданското дело, или този факт следва да се установи в гражданския процес при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК?“.
Формулираният в изложението въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на спора, като отговорът на същия не би довел до промяна на изхода по делото. Въпреки, че въззивният съд се е позовал в решението си на наличие на писмени доказателства по наказателното дело за упълномощаване на водача на процесното МПС от застрахования собственик на автомобила, тези мотиви на не се явяват решаващи за изхода на спора, тъй като съставът на апелативния съд изрично е посочил, че упълномощаването не е необходимо да се осъществи с нарочен акт, а е достатъчно фактическото предоставяне на автомобила в държане на трето лице със знанието и съгласието на собственика на МПС, за да се приеме наличието на валидна упълномощителна сделка. Това е в съответствие с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която при наличие на държане на застрахования автомобил от водача на МПС при липса на установено противоправно отнемане на автомобила, какъвто е и настоящият случай, е доказано съгласието на застрахования собственик за предаването на държането на МПС на третото лице, а от там и на упълнощителната сделка между застрахования и водача. Предвид непокриването на общия критерий за допускане на въззивното решение до касация от поставения от касатора въпрос, безпредметно е обсъждането на релевираната от него допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1954 от 12.10.2015г. по гр.д. № 2357/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.