О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
[населено място], 17.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3180/2014 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7550 от 26.08.2014г. на [фирма], представлявано от В. В. П. – управител и адв. Н. И. срещу определение №396 от 23.06.2014г., постановено по ч.т.дело № 1528/2014г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на дружеството срещу определение № 23380/11.02.2013г. по ч.гр.дело №15251/2013г. на СГС, с което е обезсилено определението на заповедния съд за спиране изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК. Искането е за отмяна на определението като незаконосъобразно.
С допълнителна касационна частна жалба вх. № 8287/25.09.2014г. [фирма] обжалва определението на ВКС, ТК, с което е потвърдено определение №19209 от 21.10.2013г. по ч.гр.дело №10973/2013г. , с което не е прието възражението по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение издадена на 18.02.2013г. на основание чл.410 ГПК по гр.дело № 31327/2012г. на СРС, 59 състав. Счита за неправилен извода на ВКС, че с възражението по чл.423 ГПК не са били представени годни доказателства, с които да потвърди дружеството твърденията си в подадената частна касационна жалба. Ако съдът беше допуснал поисканите с възражението двама свидетели, съдебният състав би направил други изводи и уважи възражението по чл.423 ГПК. Искането е за отмяна на определеното и в тази обжалвана част като неправилно.
Ответниците по частните жалби А. Т., О. Ж.
В. Р. и М. Р., чрез процесуалният им представител адв. Мариана В. заявяват становище за потвърждаване на определението на ВКС, ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба и оставяне без разглеждане на частната касационна жалба, с която се иска отмяна на определението, с което е потвърдено определението на СГС като процесуално недопустима, по изложени в писмените отговори съображения. Направено е искане за присъждане разноски за изготвени отговори по двете частни жалби / основна и допълнителна/.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частните жалби са подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, доколкото обявлението за определението на ВКС е получено от дружеството на 18.09.2014г.
По частна жалба вх. № 7550/26.08.2014г. подадена срещу определението на ВКС, ТК, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на дружеството срещу определение №23380/11.02.2013г. по ч.гр.дело № 15251/2013г. на СГС, с което е обезсилено определението на заповедния съд за спиране изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК.
За да приеме, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. се е позовал на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК и т.8 на ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното определение не е преграждащо по нататъшното развитие на делото или с което да се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението е правилно, а частната жалба неоснователна.
За да обезсили определението на СРС, предмет на частната касационна жалба, СГС е приел, че СРС, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК срещу търговското дружество, не е бил компетентен да спира изпълнението на образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело, тъй като преди произнасянето му е било постъпило възражение по чл.423, ал.1 ГПК, което не е прието от СГС. В тази хипотеза компетентен да се произнесе е СГС, сезиран с произнасяне по възражение по чл.423 ГПК.
Правилен е изводът на състава на ВКС, ТК, че предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение, което не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, при които е допустимо обжалването с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.8 на ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, постановените в заповедното производство съдебни актове не подлежат на касационно обжалване, с изключение на тези определения на въззивния съд, които подлежат на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, каквото е например определението, с което се оставя без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд. Определението на СГС не е от тази категория съдебни актове.
По частната касационна жалба вх. № 8287/25.09.2014г., с която се обжалва определението на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е потвърдено определение № 19902 от 21.10.2013г. на СГС по ч.гр.дело № 10973/2013г. с което не е прието възражението по чл.423 ГПК.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
С обжалваното определение съставът на ВКС се е произнесъл по съществото на частната жалба на [фирма] на основание чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, с което е изчерпан инстанционния контрол на определението на СГС. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, пред друг състав на ВКС подлежат на обжалване определения на състав на ВКС, които са преграждащи производството по делото и в случаите изрично посочени в закона, каквото не е определението в обжалваната му част.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответниците ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по 300 лв., така както е документирано в договора за правна помощ от 13.10.2014г. и представените разписки за получени суми от адв. Мариана В..
Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 396 от 23.06.2014г., постановено по ч.т.дело № 1528/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 23380 от 11.02.2013г. по ч.гр.дело №15251/2013г. на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 8287 от 25.09.2014г. на [фирма] – [населено място] срещу определение № 396 от 23.06.2014г., постановено по ч.т.дело № 1528/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което потвърдено определение № 19209 от 21.10.2013г. на СГС по ч.гр.дело № 10973/2013г., с което не е прието възражението на дружеството срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 31327/2012г. на СРС , 59 състав.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище в [населено място] да заплати на А. Н. от [населено място] , ЕГН [ЕГН], О. К. Ж. с адрес в Република България [населено място], [улица]І, №41, В. М. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място] и на М. В. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място] на всеки един по 300 лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: