О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
[населено място], 22.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1907/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Д. Г. Р. с фирма „Д. Р. – П. – ДГ-60”, представляван от адв. Ю. Д. срещу решение от 27.ІІ.2014г., постановено по в.гр.д.№854 /2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия –ІV състав, в частта, с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК. Подвържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по материалноправния въпрос „Дали неплащането на две и повече анюитетни вноски с настъпил падеж, уговорената в договора предсрочна изискуемост на кредита настъпва автоматично или банката трябва да направи вземането предсрочно изискуемо, чрез изявление отправено до длъжника. По правния въпрос: От кога започва да тече срока по чл.147 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иска си срещу поръчителите, се поддържа допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ЗЗД.
В отговор на касационната жалба [фирма] излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради това, че по първия въпрос липсват изводи на съда, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не обосновава и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК тъй като по въпросът има произнасяне с решение №92 по т.дело №467/2008г., ІІ т.о. Не е направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Дупнешкия районен съд, с което е уважен иск по чл.422 ГПК, предявен от [фирма] срещу ЕТ Д. Р., в качеството му на поръчител и солидарен длъжник, и е признато за установено, че дължи на банката главница в размер на 10 482 лв. по договор за банков кредит от 5.11.2007г. договорна лихва в размер на 5261.74 лв. , наказателна лихва от 27`1.36 лв. и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, считано от 6.11.2012г. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично с неплащането на една погасителна вноска. В правото на кредитора е да прецени дали да упражни и кога правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Настъпването на предсрочната изискуемост изисква настъпването на два юридически факта : 1. неизпълнение от длъжника на една погасителна вноска и 2. нарочно волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока. С оглед на тази кумулативност, началният момент на шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да направи кредита предсрочно изискуем чрез предприетите от нея действия за снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 ГПК. С оглед на тези правни изводи съдът не е приел за основателно възражението на ответника – касатор, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от просрочието на погасителната вноска на 25.12.2009г. Към 6.11.2012г. – датата на предприетите действия срещу длъжника чрез подаване на заявлението по чл.417 ГПК, визирания в чл.147, ал.1 ЗЗД срок спрямо спрелите на 25.12.2009г. плащания по кредита не е изтекъл.
По основанията по чл.280, ал.1 от ГПК :
По първият въпрос: Дали неплащането на две и повече анюитетни вноски с настъпил падеж, уговорената в договора предсрочна изискуемост на кредита настъпва автоматично или банката трябва да направи вземането предсрочно изискуемо, чрез изявление отправено до длъжника съдържа два правни въпроса, които са от значение за изхода на спора между страните. По отношение на въпроса е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.18 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС се даде задължително за съдилищата разяснение, че при предявен иск по чл.422 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Изводът на въззивния съд, че моментът на предсрочната изискуемост може да настъпи с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е в противоречие със задължителната практика на ВКС по т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а този момент е релевантен за определяне на началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.
По втория въпрос не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.290, ал.1 ГПК с оглед на съдебна практика по въпроса от кой момент започва да тече преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Задължението на поръчителя се преклудира, ако в 6 месечен срок след падежа кредиторът не предяви срещу длъжника иск. От граматическото тълкуване на сочената норма следва, че фактическият й състав се състои от два елемента: обективен – определен период от време, и субективен – кредиторово бездействие. Същото би било налице единствено при изискуемост на задължението. Кой е точният момент на обявяването на кредита по процесния договор за предсрочно изискуем и изтекъл ли е преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на поръчителя е въпрос по съществото на спора.
От горното следва, че касационното обжалване на въззивното решение, ще следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса, конкретизиран съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, за настъпване на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит, в частта, с която е уважен установителния иск по чл.422 ГПК. Поради необжалването на решението на окръжния съд, в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд относно разноски за сумата от 453.59 лв., сторени в заповедното производство, последното е влязло в сила.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ касаторът ще следва да внесе ДТ в размер на 329.28 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.02.2014г. постановено по в.гр.дело №854/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд гражданска колегия, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 578 от 15.10.2013г., по гр.дело № 541/2012г. на Районен съд, [населено място] , с което е признато за установено по отношение на [фирма], че дължи на Б. Д. ЕАД сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2917/2012г. 10 482лв. главница по договор за банков кредит от 15.11.2007г., ведно с договорна лихва в размер на 5261.74 лв., сумата от 271.36 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата по заявление от 6.11.2012г.
УКАЗВА на ЕТ Д. Г. Р. с фирма „Д. Р. – П. – ДГ-60” да представи в деловодството на ВКС, ТК платежен документ за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 329.28 лв.
След представяне на документ за внесената ДТ делото да се докладва на председателя на първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание. Ако ТД не е внесена в срок делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: