О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1342 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], Д. А. М. и В. Кирилов М. чрез адвокат М. М. срещу решение № 617/17.12.2014 г. на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав по в.гр.д. № 947/2014 г., с което е потвърдено уважително решение на Пазарджишки районен съд /ПзРС/ по иск на [фирма] срещу настоящите касатори за установяване дължимост при условията на солидарност от тях на ищеца суми в общ размер 33815.36 лв. със законните последици по заповед за изпълнение № 2457/14.10.2013 г. по ч.гр.д. № 3847/2013 г. на ПзРС по четири записа на заповед.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПзРС е предявен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.535-538 ТЗ от [фирма] срещу [фирма], Д. А. М. и В. Кирилов М. за установяване дължимост от ответниците при условията на солидарност на суми въз основа на четири броя записи на заповед, издадени от [фирма] при поръчителство от Д. А. М. и В. Кирилов М., като физически лица в полза на ищеца, с оглед на които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по която са постъпили възражения по чл.414 ГПК от тримата ответници, настоящи касатори. За да потвърди уважителното решение на ПзРС, ПзОС е приел, че издадените записи на заповед са редовни, отговарят на императивните изисквания на чл.535 и чл.536 ТЗ, като са неоснователни доводите на въззивниците – настоящи касатори за извършени плащания по каузални сделки между страните, във връзка с които са издадени записите на заповед, доколкото в случая предмет на спора са само и единствено издадените четири броя записи като едностранни абстрактни сделки, по които плащане не е извършено. Дали задължението по тях е обвързано с каузално правоотношение, по което има изпълнение, според ПзОС, може да се обсъжда само и единствено ако в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК такъв довод е бил своевременно въведен, или ако издателят противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си, основани на каузални правоотношения с кредитора. В случая това не е сторено в законноустановения преклузивен срок, поради което тяхното обсъждане е недопустимо. ПзОС е посочил в мотивите си, че в срока по чл.131 ГПК няма постъпил отговор от тримата ответници, в хода на процеса те не са оспорвали редовността на записите, нито авалирането им, не са изложени доводи за нередовност. Възражение за наличие на каузални правоотношения – покупко-продажби на селскостопански препарати, във връзка с които са издавани записи на заповед, е направено извън процесуалните срокове по ГПК, без конкретизация на сделките, в този смисъл е възражението на ищеца в о.з., който също признава издаване на записи на заповед в търговските им правоотношения, но иска конкретизация от ответника /каквато не е направена/ на сделките, за които твърди, че се отнасят процесните записи на заповед и частичното плащане по тях. При тези данни въззивният съд е приел, че възраженията за връзка между процесните записи на заповед с конкретни каузални правоотношения не са въведени в предмета на спора по конкретното дело по пътя на изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, поради което не може да ги обсъжда /т.4 от ТР № 1/09.12.2013 г./.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изложението си касаторите формулират седем въпроса в две групи. Въпросите са некоректно поставени с оглед установената и приета фактическа обстановка и отговорите на ответниците, настоящи касатори, които са подадени несвоевременно, след срока на чл.131 ГПК и са неконкретизирани, въпреки възражението и искането за конкретизация на ищеца в първото о.з. пред първоинстанционния съд. При тази липса на конкретизация от ответниците, няма основание да се приеме, че са налице доказана връзка в процес между процесните записи на заповед и конкретна каузална сделка, липса на спор между страните по този въпрос и въведени твърдения от поемателя на записа на заповед за каузални правоотношения – обстоятелства, посочени във формулираните въпроси в първата група – І, 1-3. Щом това е така, формулираните въпроси в І, 1-3 са необуславящи изхода на спора. Необуславящи изхода на спора по същите причини са и формулираните въпроси във втората група – ІІ, 1-4, доколкото в случая е налице не само преклузия на възражение за наличие на връзка между процесните записи на заповед и каузални правоотношения – приетото е в съответствие с т.4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но не и последвала конкретизация за наличие на такава връзка, независимо от исканията на ищеца, признал по принцип обезпечаване със записи на заповед задължения по продажби на селскостопански препарати в търговските правоотношения между двете страни през годините, но поискал конкретизация в тази насока от ответната страна за изпълнение на конкретни сделки, за които се отнасят възраженията му, което не е сторено. В този смисъл приетото от въззивния съд не е в противоречие с цитираната съдебна практика и конкретно с т.17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която изрично е посочено, че относимата хипотеза е „при липса на спор между страните, относно наличие на конкретно каузално правоотношение“, каквато конкретизация в случая не е установена и приета. Същото се отнася и за цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК по обективно неидентични казуси и направени възражения от страните. В този смисъл така поставените въпроси като несъответстващи на данните по делото във връзка с доводите на ответника са необуславящи изхода на спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПзОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617/17.12.2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданско колегия, първи въззивен граждански състав по в.гр.д. № 947/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.