О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 13.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 631 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ю. Г. срещу решение № 1907 от 28.09.2015г. по т.д. № 406/2015г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 65 от 10.10.2011г. по т.д. 594/2010 г. на Окръжен съд – Перник в частта, с която е обявена недействителността по чл.647, т.3 ТЗ те по несъстоятелността на договор за продажба на следните недвижими имоти: апартамент № Б18, разположен на V етаж от секция Б на сградата, с площ от 54,98 кв.м., състоящ от: антре, дневна, кухненски бокс, спалня, баня- тоалетна, тераса, при съседи: апартамент Б19, апартамент Б17, коридор, двор, заедно с 2,02% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 8,25 кв.м. и заедно с 0,538 % идеални части от урегулирания поземлен имот; апартамент Б19, разположен на V етаж от секция Б на сградата, с площ от 73,92 кв.м., състоящ се от: антре, дневна, кухненски бокс, спалня, спалня, баня-тоалетна, тоалетна, тераса, при съседи: апартамент Б18, коридор, двор, двор, стълбищна клетка, заедно с 2,58% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,55 кв.м. и заедно с 0,688 % идеални части от урегулирания поземлен имот и гараж № 2, находящ се на партера на секция „Б” на сградата, с площ на гаража 37,06 кв.м., при съседи: двор, трафопост, асансьорна шахта, склад № 1, склад № 10, склад № 5, склад № 4 и ниво две на магазин № 2, с общи части от 5,09 кв.м., представляващи 1,24 % идеални части на секция „Б” на сградата, оформен в нотариален акт № 33, том ІІІ, рег. № 8288, дело № 409 от 15.12.2008 год. на нотариус А. Д., като посочените имоти са върнати в масата на несъстоятелността.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, алтернативно – недопустимо, поради което се иска да бъде обезсилено като недопустимо, тъй като предявените от синдика искове са неоснователни и недоказани, алтернативно – недопустими.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени обективно евентуално съединение на искове – иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ – възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността и иск с правно основание чл.646 , ал.1 т.6 ТЗ – сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Според съда сделката е сключена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност, с нея са увредени кредиторите и следва да бъде обявена за относително недействителна. Съдът е счел, че не е следвало да се изповядва сделка по прехвърляне право на строеж, а на прехвърляне на права на собственост върху двата апартамента и гараж, а тъй като страните не са предявили иск за нищожност, съдът следва да се произнесе по относителната недействителност на атакувания договор за прехвърляне право на строеж. Съдът е намерил, че цената, при която между длъжника и В. Г. е постигнато съгласие, не съответства на пазарната цена на имотите и длъжникът не е получил еквивалентно заплащане. Съдът е изложил съображения, че ответникът В. Г. и управителя на [фирма] са свързани лица, но В. Г. и длъжникът не са свързани лица, поради което първият иск по чл.647, т.6 ТЗ е неоснователен и следва да се разгледа вторият обективно съединен иск – този с правно основание чл.647, т.3 ТЗ. Съдът е приел, че обектите са били завършени до степен груб строеж и стойността им е била като при 63 % завършеност и са прехвърлени на стойност, много по-ниска от пазарната, което означава, че даденото от длъжника многократно надхвърля полученото. Съдът е изложил съображения, че сделката уврежда кредиторите, защото длъжникът, в резултат на неполучаване на еквивалентната срещу неговите дълготрайни активи цена, не е могъл да изпълни задълженията си към тях. Освен това сделката е извършена след началната дата на неплатежоспособността и в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради което следва да се обяви за относително недействителна. Съдът е намерил иска за връщане на имотите в масата на несъстоятелността за допустим и е преценил, че всички кредитори имат право да се удовлетворят предпочтително от стойността на обектите, предмет на продажба. Съдът е приел, че със завършване на сградата в груб строеж, правото на строеж е реализирано и е трансформирано в право на собственост върху обектите и синдикът има право да получи фактическата власт върху вещите, за да изпълни задълженията си по продажба на имотите като част от производството по несъстоятелност, като отпада основанието ответникът В. Г. да задържи имотите и същият дължи връщането им.
Неоснователно е твърдението на касатора за наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение, поради липса на предявен иск по чл.647, т.3 ТЗ. Видно от исковата молба, първоинстанционният съд е сезиран с такъв иск, което е прието и в първото решение на ВКС, с което е отменено решението на апелативния съд за обезсилване на решението на окръжния съд, като в касационното решение е посочено, че не е налице посочената от въззивната инстанция нередовност на исковата молба.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът посочва следната съдебна практика, в противоречие с която се е произнесъл въззивният съд: ТР № 1 от 04.05.2012г. на ОСГК на ВКС, решение № 93 от 10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013г., определение № 71 по ч.т.д. № 75/2015г. на ВКС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, но не е поставил въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. Освен това, въззивният акт е в съответствие с практиката на ВКС, че при реализирано право на строеж, отменителният иск и обусловиният от него иск са с предмет недвижимите имоти, в които се е трансформирало правото на строеж. Некоректно е цитирана и практиката на ВКС относно дължимите разноски, тъй като посоченото определение не попада в разглежданата от апелативния съд хипотеза.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките по чл.280, ал.1, ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1907 от 28.09.2015г. по т.д. № 406/2015г. на Апелативен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.