5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 04.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2973 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 614 от 26.03.2013г. по гр.д. № 221 / 2012г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение от 07.10.2011г. по гр.д. № 10143/2009г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част, са уважени предявените от Е. Й. А. и Д. Х. А. срещу [фирма] искове с правно основание по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на всеки от двата ищци по 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 20.04.2008г. до окончателното плащане на сумата и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основана на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответниците, Е. А. и Д. А., считат, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовават и на неоснователност на жалбата.
Ответниците, И. и Ш. Ч., молят да се допусне касационното обжалване и да се уважи жалбата на застрахователя.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за доказана вината на водача „Форд Торнео”, Ч., за настъпване на ПТП, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е шофирал с висока скорост – 90 км/ч, не е предприел маневра спиране, като е бил в състояние на високо алкохолно опиване /2.89 промила в кръвта/ с употреба на наркотични средства /кокаин и марихуана/, довели до невъзможност същият да възприема случващото се около него и да направи реална преценка за разстоянието, времето, скоростта и другите значими обстоятелства във връзка с пътно-транспортната обстановка и да предприеме адекватно управление на МПС, като се е позовал на вкл. и на заключението на съдебно- психиатричната експертиза. Въз основа на назначената от САС авто-техническа експертиза, която се кредитира от въззивния съд, с оглед начините и методите на изготвянето й, е прието, че движението на водача „Форд Торнео” в лентата на движение на л.а. „Опел Вектра”, с водач А., и то с висока скорост – около 90 км/ч, е причина за настъпването на ПТП. Непосредствено преди удара и двата автомобила се насочват към срещуположната северна лента, като едновременно с това А. е реагирал на опасността и е задействал спирачките, с което е намалена скоростта на управлявания от него автомобил, която при удара е била 37- 40 км/ч, докато водачът на другия автомобил, Ч., не е предприел намаление на скоростта. Направен е извод, че именно навлизането на „Форд Торнео”, след десен за него завой, в лентата за насрещно движение и забавянето на връщането му в своята лента, поради влиянието на алкохола и наркотичните средства, е предизвикало реакцията на водача на л.а. „Опел А.” да предприеме завиване и навлизане в лентата за насрещното движение, където е станал удара между двата автомобила. Навлизането на А. в лентата за движение на „Форд Торнео” е окачествено като спасителна маневра за избягване на челен удар с движещия се в неговата лента за движение автомобил, управляван от Ч.. Изложените са съображения, че при скорост на движение на л.а. „Форд Торнео” от 90 км/ч, водачът е имал техническа възможност да спре на 10 м. преди мястото на удара, ако е бил в нормално състояние, а тези 10 м. са били по-малко от необходимия път за спиране на л.а. „Опел Вектра” от момента, в който водачът е реагирал на опасността. Въз основа на така установения механизъм на ПТП, въззивната инстанция е приела, че липсва съпричиняване от страна на водача на „Опел А.” на вредоностния резултат и е уважила претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП смърт на двадесетгодишния им син в пълните претендирани размери – от по 100 000 лева. Въввивният съд е приел за неоснователна жалбата на ищците срещу присъдените в полза на евентуалния ответник, Г. фонд, разноски по чл.78, ал.8 ГПК, по съображения, че той се явява участник в първоинстанционното производство и предвид изхода на спора по отношение на него, му се дължат направените за това производство съдебноделоводни разноски.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи за обуславящи изхода на делото следните правни въпроси: „/1/ Грубото нарушение на правилата за движение от страна на водач, изразяващо се в навлизането на насрещната лента за движение, довело до настъпване на ПТП, дори и извършено в условията на крайна необходимост, оневинява ли водача за настъпилия резултат?; Допустимо ли е съдът да игнорира поведението на участника, осъществил навлизане в насрещната лента за движение, където настъпва удара, независимо дали е правилно или не, и оневинява ли се водачът, навлязъл в чуждата лента за допуснатото от него нарушение, защото другият водач не е предприел действия по аварийно спиране, съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП?; /2/ Гражданският съд дължи ли преценка на предприета спасителна маневра относно наличието на риск за здравето и живота на други лица. Съобразява ли гражданският съд критериите, заложени в т.3 на Тълкувателно решение № 106 / 31.10.1983г. по н.д. № 90/1982г. на ОСНК на ВС, относно това кога спасителната маневра е правомерна; /3/ Следва ли ищцовата страна да въведе, съответно съдът да изясни, фактическите твърдения за безвиновно поведение на водача, навлязъл в чуждата лента- крайна нужда, обусловена от препятствие на пътя или друга възникнала опасност за движението?; Следва ли да се проведе пълно и главно доказване на тези фактически твърдения?; /4/ Допустимо ли е да се приеме, че употребата на алкохол или други упойващи вещества от страна на водач – участник в ПТП сочат на негово виновно поведение безусловно и по принцип, без съдът да изследва причинната връзка между това евентуално нарушение – забраната за управление на МПС след употреба на алкохол или други упойващи вещества, неговите проявления и настъпилото ПТП. Длъжен ли е съдът да изследва причинната връзка между евентуално такова нарушение и поведението на другите участници в произшествието с оглед установяване на причинно – следствена връзка между тяхното поведение и вредоностния резултат?; /5/ При участие на двама водачи в дадено ПТП, може ли съдът да изключи обсъждането на поведението на единия от тях? Може ли при възникнала опасност, изрично приета в мотивите от страна на решаващия състав, да не бъде изследвано поведението на създалия опасността, а причините за настъпване на ПТП да се търсят само в поведението на водача, в чиято лента е настъпил сблъсъкът?; /6/ Въпросът за процесуалната и материалноправната възможност съдът да излезе от границите на заявените с исковата молба факти и обстоятелства, очертаващи предмета на делото и подлежащи на установяване в процеса, както и относно възможността на такива факти и обстоятелства да се придаде решаващо значение за изхода на спора? Обвързан ли е съдът от фактическите твърдения на ищеца и ограничават ли те предмета на доказване?; /7/ Може ли във въззивната инстанция да се приемат за доказани факти и обстоятелства, които не са включени в доклада и за които съдът не се е произнесъл, съобразно изискванията на чл.146 ГПК?”. Поддържа се, че въпросите едно, две, четири и пет са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроси три и шест и налице противоречива практика на съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а въпрос седми е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Поставените от жалбоподателя въпроси в сегменти едно, две, четири и пет се базират на невярното му твърдение, че съдът не е изследвал причинно – следствената връзка между поведението на всеки от водачите на МПС, участници в ПТП, и вредоностния резултат, включително, по какъв начин употребата на алкохол е намерила проявление и е обусловила настъпването на произшествието. Въззивната инстанция е изложила мотиви, вкл. и въз основа на заключението на психиатричната експертиза, че алкохолът и наркотичните средства обективно са довели до невъзприемане от водача Ч. на случващото се около него, което е обективирано и в неадекватното за случая непредприемане на намаление на скоростта, въпреки създадената опасност на пътя. Поведението на другия водач също е обект на изследване от въззивната инстанция, като същата е приела, че то не е в нарушение на правилата за движение по пътищата. Направен е извод, че пръв водачът на л.а. „Форд Торнео” е навлязъл в насрещното платно за движение на л.а. „Опел Вектра”, което е причината последният да премине в другото платно за движение с цел избягване на челен удар на двата леки автомобила т.е. прието е, че опасността на пътя е създадена от водача на „Форд Торнео”, в противоположност на направената от касатора интерпретация на мотивите на въззивното решение, че опасността е вследствие на поведението на водача на л.а. „Опел Вектра”. По същество решаващият състав е изложил мотиви, че последният с маневрата си не е създал опасност за здравето и живота на други лица, тъй като ударът между МПС е причинен от последващо неадекватно за ситуацията връщане на л.а. „Форд Торнео” в неговата лента за движение. Ето защо, така както са формулирани въпросите от посочените сегменти, същите изискват възприемане на становището на касатора относно механизма на ПТП, което е в противовес на съдържащите се в атакуваното решение мотиви. Правилността обаче на направените от въззива изводи относно конкретния механизъм на ПТП не може да бъде предмет на проверка във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като това предпоставя проверка на фактите и обстоятелствата по делото, които са относими към правилността на обжалваното решение и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Ето защо, с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.
Въпросът за вината на водача на л.а. „Опел Вектра” е въведен в делото с отговора на исковата молба от касатора – ответник по исковете, с което причината за навлизане на този лек автомобил в насрещната лента на движение се явява обстоятелство, от значение за изхода на спора още на първоинстанционното производство. За разлика от първата инстанция, която е счела, че не се доказва л.а. „Форд Торнео” да е навлязъл в платното за движение на другия автомобил, въззивният съд, въз основа на приетата от него А., е приел за доказан този факт, което е обусловило и крайните му изводи за липса на вина на водача на л.а. „Опел Вектра” за настъпването на ПТП и за съпричиняване от същия на вредоностния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното, доколкото в т.3 и т.6 от изложението се поставят въпросите дали въззивният съд може да излезе извън предмета на делото, очертан от ищците, а в конкретния случай въпросът за вината на водача на л.а. „Опел Вектра” е въведен от ответника по иска, релевираните въпроси, като неотносими за спора, не могат да обусловят допускането на касационния контрол.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика – влязло в сила решение на САС, във връзка с въпросите по т.3 и т.6 от изложението, на базата на което се извежда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е постановено при различна фактическа обстановка – първоначално навлизане в насрещното платно за движение от страна на пострадалото лице, за което действие не е установено да е налице причина, докато в атакуваното въззивно решение е прието, че пострадалият е преминал в насрещното платно едва след като и поради това, че делинквентът е навлязъл в неговата лента за движение. Разликата във фактите и обстоятелствата по делата е обусловило и различните изводи на съдилищата, поради което не се доказва наличието на противоречива съдебна практика по посочените в т.3 и т.6 като значими за делото правни въпроси.
Въпросът по т.7 от изложението, свързан с непълнота на доклада по чл.146 ГПК, не е въведен като оплакване във въззивната жалба на касатора, поради което също не е обусловил изхода на делото. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/ 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, само ако въззивната жалба съдържа оплакване за допуснати от пърноинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада /извън случаите на неправилна квалификация/, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай касаторът не се позовава във въззивната си жалба на пороци на доклада по чл.146 ГПК. Наличието на задължителна по чл.130, ал.2 ЗСВ за съдилищата практика на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада на първоинстанционния съд, в съответствие с която е постановен обжалваният акт, води до липсата на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ако се приеме, че касаторът поддържа, че фактите и обстоятелства не са и не е следвало да бъдат включени в доклада по чл.146 ГПК, то тогава не се навежда наличие на съществено процесуално нарушение във връзка с доклада, поради което формулираният във връзка с доклада въпрос се явява неотносим за спора.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Въпреки изхода на делото, с оглед разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, на ищците – ответници по касацията, не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение, тъй като не са направили искане за това и не са представени доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 614 от 26.03.2013г. по гр.д. № 221 / 2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.