О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 06.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1828 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби: на [фирма] чрез юрисконсулт Щ. Р. и на [фирма] чрез адвокат М. Л.-Е. срещу решение № 57/13.02.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, Търговско отделение, І състав по т.д. № 1405/2014 г. /погрешно посочено в жалбата от [фирма] от 14.01.2015 г./, съответно в потвърдителната и отменително-отхвърлителната му част.
В касационната жалба на [фирма] се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В касационната жалба на [фирма] се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
[фирма] оспорва допускането на касационната жалба на [фирма] и същата по същество по съображения в писмен отговор, а [фирма] не взима становище по касационната жалба на [фирма].
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване по двете жалби, съдът взе предвид следното:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД от [фирма] като производител на електроенергия от възобновяем източник – слънце, добивана в две фотоволтаични електроцентрали /Ф./ „Изток І“ и „Запад ІІ“, двете находящи се в землището на [населено място] камък, общ. Х. срещу [фирма] за връщане на суми, платени от ищеца на ответника по издадени фактури за достъп до електроразпределителната мрежа на Ф. „Изток І“ – 283110.67 лв. с ДДС и на Ф. „Запад ІІ“ – 268132.92 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че тези суми му се дължат от ответника, тъй като са платени на отпаднало основание – с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е била определена временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, дължими на дружествата оператори на тези мрежи, които да им бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електроенергия от възобновяеми източници, като в раздел ІІ.2 от това решение са определени цени за изкупуване за Ф., както и временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа, който раздел е отменен от Върховен административен съд /ВАС/. Ищецът счита, че платената цена за достъп за периода от 01.06.2013 г. до 01.10.2013 г. по издадените и приложени 10 броя данъчни фактури е недължимо платена, поради отменителното решение на ВАС /решение на петчленен състав № 12582/01.10.2013 г. по адм.д. № 7228/2013 г./ и претендира връщането й. Исковете са изцяло уважени от ПОС, чието решение е изменено от П. – за първата претенция уважителното решение е отменено за разликата над 278976.67 лв. до 283110.67 лв. с ДДС /за „Изток І“/ и за втората претенция – над 264217.62 лв. до 268132.91 лв. с ДДС /за „Запад ІІ“/, както и в частта за разноските и е постановено решение, отхвърлящо претенциите за отменените размери – за разликите съответно от 4134 лв. за „Изток І“ и от 3915.29 лв. за „Запад ІІ“. Потвърдено е решението на ПОС в останалата му уважителна част със законните последици. За да постанови решението си, П. е изложил съображения във връзка с отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г., като е приел, че ищецът не е бил страна в оспорваното решение на ДКЕВР, но независимо от това като отменен административен акт и съобразно чл.177 ал.1 АПК съдебното решение за отмяната му има конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с акта правни последици. Но според П. ищецът дължи заплащане на цена на достъп, макар и не в размерите по отмененото от ВАС решение на ДКЕВР, тъй като ищецът е имал достъп по смисъла на § 1 т.15 от ДР на ЗЕ и е упражнявал признатото от закона право за използване на преносната и разпределителните мрежи за пренос на произведената от неговите електрически централи електроенергия. Дължимата от ищеца цена П. е определил съобразно последващото решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР за приета окончателна цена на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и решение от същата дата № КМ-1 пак на ДКЕВР, с което са посочени компенсаторни мерки от регулатора, по които следва да се решават въпросите относно разликите между отменените временни цени и окончателно определените с решение № Ц-6/13.03.2014 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
По жалбата на [фирма] срещу решението на П. в потвърдителната му част:
Като обуславящ изхода на спора въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е формулиран следния въпрос: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /в случая чл.13 ал.7 от ЗЕ/ е допусната предварително изпълнение отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир /т.е. решението за отмяната му има обратна сила/ или решението, с което този акт се отменя няма такава обратна сила?“
Въпросът е обуславящ изхода на спора, но не е налице соченият от касатора допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В междувременно постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК /р. № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/214 г. на І ТО, р. № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. на ІІ ТО, р. № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ ТО и р. № 7/26.01.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г. на ІІ ТО/ се приема, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР има обратно действие, съгласно чл.302 ГПК решението на ВАС има задължителна сила и следва да бъде зачетено от гражданския съд, разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразния индивидуален административен акт /р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ІІ ТО/. Доколкото приетото разрешение от П. на така формулирания въпрос е в съответствие с постановената задължителна практика на ВКС /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на П. по тази жалба в потвърдителната му част – в частта, в която предявените искове срещу касатора са уважени до размер 278976.67 лв. с ДДС /за „Изток І“/ и – 264217.62 лв. /за „Запад ІІ“/.
По жалбата на [фирма] срещу решението на П. в отменително-отхвърлителната му част:
Касаторът формулира три въпроса при сочен допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3. Настоящият състав на ВКС намира, че обуславящ изхода на спора е първият въпрос, включващ и част от останалите въпроси: „В случай на отмяна от Върховен административен съд на индивидуален административен акт /Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, може ли въззивната инстанция служебно, без ответникът да навежда доводи в тази насока и без да е направил възражение за прихващане, да приеме, че окончателни цени за достъп, съответно компенсаторни мерки, определени с последващ индивидуален административен акт /Решение Ц-6/13.03.2014 г. и Решение КМ-1/13.03.2014 г./, са приложими за ищеца /и то за минал период/?“ Следва да се допусне касационно обжалване на решението на П. в отменително-отхвърлителната му част по така формулирания въпрос на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 160.99 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на [фирма] на решение № 57/13.02.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І състав по т.д. № 1405/2014 г. в потвърдителната му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57/13.02.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І състав по т.д. № 1405/2014 г. в отменително-отхвърлителната му част.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], [улица] и 5 да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160.99 лв. /сто и шестдесет лева и 99 ст./ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.