1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
[населено място], 02.08.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2385/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №35 от 9.04.2015г., постановено по в.т.дело №74/2015г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №891 от 27.11.2014г., по гр.д. № 1212/2014г. на Шуменския районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Г. М. О. сумата от 17 257 лв., представляваща застрахователно обезщетение, както и направените по делото разноски от 1816.78 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. М. О. излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, поради отсъствие на сочените от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно и допустимо решение, което подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.208, ал.1 КЗ отм. Прието е за установено, че ищецът О. е изпълнил задължението си по чл.6.6 от договора за банков кредит, сключен с [фирма] на 09.05.2013 г., като е сключил с ответника застрахователен договор за застраховка “Домашно имущество”, с който е застрахован недвижимият имот, ипотекиран за обезпечаване вземанията на банката. Покритите от застраховката рискове са посочени в клаузи А1, А2, Б1, Б1-1, Б3 и Б5 от ОУ по застраховка “Домашно имущество” и включват покриване на вреди причинени от тежест при естествено натрупване на сняг или лед. На 10.02.2014 г. ищецът е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие – нанесени щети върху застрахования имот в резултат на тежест от естествено натрупване на сняг и лед. В следствие на уведомлението в застрахователното дружество е образувана преписка по щета № 219471 от 10.02.2014 г. С писмо изх. № 3-3504 от 07.03.2014 г. ответникът е уведоми ищеца, че отказва да му заплати обезщетение по щетата, основавайки се на т.12 и т.12.5 от ОУ на застраховка “Домашно имущество”, а именно, че вредите са вследствие на нарушени строително технически норми и изисквания, недоброкачествен ремонт или монтаж, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития. След преценка на създадените правоотношения по договора за кредит и поетите в него задължения от кредитополучателя – ищец, въззивният съд е направил извод, че договорът за застраховка е действителен, защото ищецът има пряк интерес да застрахова ипотекирания имот. Интересът произтича от уговорките в договора за кредит. Ако ищецът не застрахова имота, каквото задължение е поето в чл.6.6 от договора за кредит, това негово бездействие е обявено за неизпълнение по смисъла на договора чл. 9.5 и банката има право да обяви всички усвоени и непогасени по кредитния договор суми, начислена лихва и комисионни за предсрочно и незабавно изискуеми и да предприеме действия за събиране на вземанията, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението – чл. 10.2 и чл.10.3. На следващо място при евентуално погиване на ипотекирания имот, банката в качеството си на ипотекарен кредитор, ще се удовлетвори предпочтително от застрахователната сума, съгл. чл.154 ЗЗД и за кредитополучателя не ще е необходимо учредяване ново обезпечение. Съдът е приел за установено също, че при сключването на застрахователния договор е уговорено застрахователното обезщетение да се изплати на [фирма], но от приложения приемателен протокол се установява, че ищецът е предоставил на застрахователя съгласие от банката за изплащане на обезщетението да бъде изплатено на него, като е уточнено, че документът е предоставен в оригинал. Съдът е не е разгледал по същество възражението на застрахователя, че не са платени вноските по застрахователната полица, по съображения, че пред първоинстанционният съд не е оспорван факта на заплащането и възражението е релевирано за първи път пред въззивният съд в нарушение на чл.133 ГПК.
Правните изводи на съда, са че между страните е сключен действителен договор за застраховка на имущество, застрахователното събитие е настъпило по покрития със застраховката застрахователен риск в рамките на действието на договора, с настъпване на застрахователното събитие е породило задължение по чл.208, ал.1 КЗ отм. за застрахователя да изплати застрахователното обезщетение, установено по размер от ССЕ. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По въпроса 1.Съдът длъжен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора за извърши преценка на всички доказателства събрани по делото и да обсъди доводите на страните? Касаторът поддържа, че след като съдът е приел, че ищецът не е собственик на застрахования имот и че е имал застрахователен интерес, не е посочил в какво качество е направил това – като пълномощник или при условията на чл.201 КЗ, тъй като тази доброволна имуществена застраховка застрахован може да бъде само собственика на имуществото. На второ място в предмета на иска не е въведена хипотеза на сключена застраховка при условията на чл.201 КЗ. Посочените въпроси нямат характеристиката на въпрос по т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото обстоятелствата от които са изведени въпросите касаят неправилност на въззивното решение, поради необсъждане на доводи на ответното застрахователно дружество, чията основателност не може да бъде преценявана във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като основанията за допустимост на касационното обжалване са различни от основанията за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът формулира четири материалноправни въпроси:
1. Следва ли при сключване на доброволна имуществена застраховка да бъде индивидуализиран застрахованият собственик на имуществото предмет на застрахователната полица? 2. Действителен ли е договор за доброволна имуществена застраховка с неизвестен собственик на застрахованото имущество? Двата въпроса не обосновават общия селективен критерий след като са поставени за разрешаване от ВКС едва с касационната жалба. По тези два въпроса касаторът не обосновава допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК тъй като задължителна съдебна практика не е представена от касатора.
”Какво се разбира под редовно плащане на премии по смисъла на чл.201, ал.3 КЗ”?. Този въпрос не обуславя общата предпоставка за уважаване на иска по чл.208 КЗ, с оглед на приетото от въззивния съд, че възражението за неплатени премии е направено от ответника след като е било преклудирано, т.е. не е направено в отговора на исковата молба, а една пред въззивната инстанция с въззивната жалба.
По въпроса „Дължи ли застрахователят по имуществена застраховка „Каско” / очевидна техническа грешка относно покрития с договора застрахователен риск/ изплащане на застрахователно обезщетение на лице, което не е собственик на застрахованото имущество и не търпи вреди от настъпване на застрахователното събитие, при условие, че не е трето ползващо се лице? Касаторът поддържа противоречие с решение №136 постановено по т.дело №1015/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Според касатора при сключен договор за застраховка на чуждо имущество, при настъпване на застрахователното събитие, собственикът на увреденото имущество е този, който следва да бъде обезщетен за вредите, които търпи, освен ако застрахователната полица не е сключена в полза на трето лице по смисъла на чл. 184, ал.4 КЗ.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационното обжалване ще следва да бъде допуснато до обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по конкретизиран, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, въпрос: „Дължи ли застрахователят по договор за имуществена застраховка плащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие на лице, което е сключило договора, но което не е собственик на застрахованото имущество и не търпи вреди от настъпване на застрахователното събитие, при условие, че не е трето ползващо се лице?”, за проверка съответствието му с решение №136 постановено по т.дело №1015/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Касаторът ще следва да внесе ДТ по сметка на ВКС в размер на 345.14 лв. на осн. чл.18, ал.2, т.2 Тарифата за ДТ по ГПК, в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35/9.04.2015г., постановено по в.т.дело №74 /2015 г. на Шуменския окръжен съд, гр.о.
УКАЗВА на [фирма] да представи в деловодството на ТК на ВКС, в едноседмичен срок считано от получаване на съобщението платежен документ за внесена ДТ за сумата от 345.14 лв. След представяне на вносната бележка делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на Іт.о. или за прекратяване на производството по делото, при неспазване на срока за представяне на платежния документ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: