О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 29.10.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 362 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Ф. И. като Е. „Ф”, гр. М. срещу определение от 08.04.2008г. по в. ч. гр. д. № 89/2008г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав. С обжалваното определение е обезсилено определението от 29.02.2008г. по ч. гр. д. № 190/2008г. на Районен съд Монтана, с което е допуснато обезпечение чрез спиране на производството по изп. дело № 84/2008г. на частен съдебен изпълнител М. И. и е прекратено като недопустимо производството по молба на Р. Ф. И. като Е. „Ф”, гр. М. за прекратяване на производството по изп. дело № 84/2008г. на частен съдебен изпълнител М. И.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В допълнение към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване на посочения съдебен акт – въпросът за спиране на изпълнителното производство е решаван противоречиво от съдилищата и решението на ВКС по този въпрос ще бъде от значение за правилното и точно прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК/. Частният жалбоподател моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде оставено в сила определението на Районен съд Монтана.
Ответниците Н. И. Н. и М. И. Н. , двамата от гр. М. оспорват частната касационна жалба и поддържат становище, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано. Подробни съображения са изложени в писмени възражения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима.
Преди да пристъпи към проверка на наличието на основанията за допускане до касационно обжалване на определението, съдът следва да провери дали съдебният акт на Окръжен съд Монтана подлежи на касационно обжалване. Преценката за обжалваемостта на определението се извършва съобразно разпоредбите относно обезпечителното производство, съдържащи се в отменения Граждански процесуален кодекс. Приложимостта на отменения ГПК към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, предвид факта, че молбата за допускане на обезпечение е постъпила в Районен съд Монтана преди 01.03.2008г., а именно на 18.02.2008г.
Въззивното определение, с което Окръжен съд Монтана се е произнесъл по допустимостта на определението на Районен съд Монтана по молбата за допускане на обезпечение, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, с което Окръжен съд Монтана се е произнесъл в правомощията си на въззивна инстанция, не е от категорията на визираните в посочения законов текст съдебни актове и следователно не подлежи на касационен контрол.
Определението по чл. 315 от ГПК /отм./, погрешно посочено от въззивния съд чл. 396 от ГПК, предвид разпоредбата на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определението за обезпечение на иска подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, а именно когато във въззивното производство за първи път е поискано допускане на обезпечение на предявения иск. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на ответниците не се дължат, тъй като такива не са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. Ф. И. като Е. „Ф”, гр. М. срещу определение от 08.04.2008г. по в. ч. гр. д. № 89/2008г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.