Определение №304 от 27.4.2010 по ч.пр. дело №13/13 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                         № 304
 
                                 гр. София,  27.04.2010 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                      БОЯН БАЛЕВСКИ
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 13  по описа за 2010г.
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Н. В. от гр. П. срещу определение № 1* от 04.11.2009г. по ч. в. гр. д. № 730/2009г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено определение от 11.11.2008г. по гр. д. № 537/2008г. на Окръжен съд П. С потвърденото определение е отменено определение от 07.10.2008г., с което е приет за разглеждане предявеният от Л. Н. В. срещу „Марица КК” АД, гр. П. и „П” ООД, гр. Пловдив /сега „С” Е. , гр. П. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС като не е мотивирал определението; въпросът за освобождаване от заплащане на държавна такса по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД във връзка с вземане по КТ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците „Марица КК” АД, гр. П. и „С” Е. , гр. П. не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е отменено определението за приемане за разглеждане на предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и практически е прекратил производството по инцидентния установителен иск, Апелативен съд П. е констатирал, че Окръжен съд П. е определил дължимата държавна такса по инцидентния установителен иск в размер 416,85 лв., предоставил е срок на ищеца за нейното внасяне и поради това, че не е внесена, първоинстанционният съд е отменил определението за приемане за разглеждане на инцидентния установителен иск и е дал ход на делото по същество, след което е постановил решение № 651 от 12.11.2008г. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че невнасянето на държавна такса е основание за оставяне на исковата молба без движение, а неотстраняването на тази нередовност – основание за прекратяване на производството и връщане на исковата молба.
Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси относно задължението за излагане на мотиви на съдебния акт – определение и дължимостта на държавната такса по инцидентен установителен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД във връзка с вземане по КТ, не са релевантни за делото, тъй като предявеният като „инцидентен установителен” иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е недопустим. Основното производство е образувано по иск, предявен от „П” Е. , гр. Пловдив /понастоящем „С” Е. , гр. П. против „Марица КК” АД, гр. П. и Л. Н. В. за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, представляващо 76 дружествени дяла от капитала на „Б” ООД, гр. С., не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело „Марица КК” АД, на основание чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./. Впоследствие по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./ като ответници са конституирани „Т” ООД, гр. П., И. К. П. от гр. П. и И. Г. К. от гр. П..
Ц. на инцидентния установителен иск е да се установи съществуването или несъществуването на правоотношението, което е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния или насрещния иск. Инцидентният установителен иск се предявява, за да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът относно преюдициалното правоотношение наред със спора относно обусловеното правоотношение.
В настоящия случай предявеният „инцидентен установителен” иск е за признаване за относително недействителна спрямо И. Г. К. и Л. Н. В. продажбата на 76 дружествени дяла от капитала на „Б” ООД, гр. С., извършена на 03.06.2003г. с договор с нотариално заверени подписи под рег. № 6* от А. Н. помощник нотариус Д. Т. , вписан под № 172 на Нотариалната камара с район на действие РС гр. П.. Правото по чл. 135 ЗЗД съставлява материално преобразуващо право, като искът, с който се упражнява, е конститутивен. Относителната недействителност на една сделка по отношение на кредиторите няма преюдициален характер по отношение на иска с правно основание чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, докато уважаването на Павловия иск предпоставя действителна сделка по отношение на останалите субекти на правото и в този смисъл установяването на собствеността върху дяловете има преюдициален характер по отношение на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД.
След като „инцидентният установителен” иск е недопустим, то поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси за необходимостта от мотивиране на определението и дължимостта на държавна такса не са от значение за изхода на спора. Поради изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 04.11.2009г. по ч. в. гр. д. № 730/2009г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено определение от 11.11.2008г. по гр. д. № 537/2008г. на Окръжен съд П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top