О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 03.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 442 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ш” О. , гр. С. ч. процесуалния му представител адв. Е срещу решение № 9 от 04.02.2009г. по гр. д. № 1084/2008г. на Апелативен съд Пловдив, втори състав, с което е оставено в сила решение № 257/03.07.2008г. по т. дело № 73/2008г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваните му части и „Ш” О. , гр. С. е осъдено да заплати на „Е” А. , гр. С. направените разноски по делото в размер 550 лв. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на „Ш” О. , гр. С. и „К” ЕО. /. несъстоятелност/, гр. С., че плащането, извършено от „К” ЕО. /. несъстоятелност/, гр. С. в полза на „Ш” О. , гр. С. в размер на 2 120,09 лв. е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К” ЕО. /. несъстоятелност/, гр. С. и „Ш” О. , гр. С. е осъдено да заплати на „К” ЕО. /. несъстоятелност/, гр. С. като съищец на основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 120,09 лв. ведно със законната лихва от 25.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски на „Е” А. в размер 275 лв., а по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер 100 лв. Пловдивски окръжен съд е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер 379,09 лв. за периода 17.11.2006г. – 25.02.2008г. като неоснователен и недоказан. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и приложеното към нея изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът твърди, че разрешаването на въпроса по приложимостта на различни хипотези на чл. 646 и чл. 647 ТЗ е от значение за точното прилагане на закона от съдилищата. Излага доводи, че наличието на разпоредби на Търговския закон, прилагането на които води до пряко нарушение на защитата на правото на собственост, предвидено в Европейското законодателство, обуславя разглеждането на спора от ВКС с оглед точното прилагане на закона. Касаторът поддържа становище, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради това, че е налице засягане на правната сфера на трето добросъвестно лице към датата на сключване на сделката и разменените престации ч. произволно определена предходна дата на неплатежоспособността на „К” ЕО. , създаване на несигурност на търговския оборот за добросъвестните лица и провеждане на несправедлив процес по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС.
Ответникът „Е” А. , гр. С. оспорва касационната жалба и прави възражение, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, и по приложението на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ има непротиворечива съдебна практика на ВКС. Излага доводи, че съображенията, свързани с възможността ВКС да даде тълкуване на различни хипотези на отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, както и приложението на международно-правни норми биха имали значение при разглеждане на предложение за тълкувателно решение, какъвто не е настоящият случай.
„К” ЕО. /. несъстоятелност/, гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Неоснователен е доводът, че разрешаването на въпроса по приложимостта на различни хипотези на чл. 646 и чл. 647 ТЗ е от значение за точното прилагане на закона от съдилищата. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, респективно да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
За да уважи предявения иск на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ въззивният съд е констатирал, че плащането от „К” ЕО. /. несъстоятелност/ в полза на „Ш” О. на сумата 2 120,09 лв., дължима за доставени лекарства по договор между страните, е извършено на 10.03.2006г., т. е. след датата на неплатежоспособността – 30.10.2005г. Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на възражението, че разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не се прилага при сключена възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля стойността на полученото – аргумент от чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, тъй като в случая е съществувала еквивалентност на престациите на двете страни по договора за доставка на лекарства. Въззивната инстанция е изложила съображения, че двете хипотези са различни и взаимно не се изключват.
С оглед данните по делото и основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение материалноправният въпрос от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не е разграничаване на различните хипотези по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, а какви са предпоставките за уважаване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и в частност нищожно ли е извършено от длъжника в несъстоятелност след датата на неплатежоспособността плащане на цена на доставена стока, т. е. при разменени еквивалентни престации.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и формулирания основен материалноправен въпрос има постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 733 от 13.05.2003г. по гр. д. № 235/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 1209/31.10.2003г. по гр. д. № 376/2003г. на ВКС, V г. о., решение № 486/20.06.2005г. по т. дело № 695/2004г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 402/01.07.2008г. по т. дело № 115/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 1339/10.11.2003г. по гр. д. № 392/2003г. на ВКС, ТК, решение № 240/01.04.2004г. по гр. д. № 1261/2003г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 486/20.06.2005г. по т. дело № 695/2004г. на ВКС, ТК, І т. о. В посочените решения ВКС е изразил становище, че предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е изпълнението на паричното задължение да бъде извършено от длъжника в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от начина на изпълнение – дали ч. плащане в пари или други еквивалентни престации. Без значение е дали плащането е направено след получаване на стоката или преди това и дали срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума. Основание за този извод дава и разпоредбата на чл. 648 ТЗ, която урежда последиците от уважаване на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, вкл. чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността /платената сума/ и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността /предадената на несъстоятелния длъжник стока/ или признаването на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност.
Поради изложените съображения неоснователен е и доводът, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради това, че е налице засягане на правната сфера на трето добросъвестно лице към датата на сключване на сделката и разменените престации ч. произволно определена предходна дата на неплатежоспособността на „К” ЕО. , създаване на несигурност на търговския оборот за добросъвестните лица и провеждане на несправедлив процес по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС. Предназначението на производството по несъстоятелност е справедливо удовлетворяване на всички кредитори и обуславя прилагането на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. С процесното плащане не би намаляло имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечаване на задълженията му, ако вземането, по което длъжникът е изпълнил, е било привилегировано, или плащането е извършено във връзка с образувано изпълнително производство преди откриване на производството по несъстоятелност, или се касае до изпълнение на публични или частни държавни вземания /чл. 638 и чл. 646, ал. 3 ТЗ/. Несигурността на търговския оборот за добросъвестните лица, създадена с разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, не може да бъде отстранена ч. прилагане на правната норма в смисъла, който не й е придаден от законодателя.
Поради изложените съображения се налага изводът, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 04.02.2009г. по гр. д. № 1084/2008г. на Апелативен съд Пловдив, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.