О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 28.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 698 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. , подписана от Кмета на О. П. и ст. юрк. С. П. срещу решение № 160 от 24.07.2008г. по в. т. дело № 149/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 7 от 31.01.2008г. по т. дело № 85/2007г. на Плевенски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в приложеното към касационната жалба изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, ВАС и останалите съдилища, решаван противоречиво и е от значение за точното прилагане на закона – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.
Ответникът „М” А. , гр. П. чрез процесуалния си представител адв. О оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като противоречивата практика на ВАС не е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, а практиката на ВКС приема, че плащането с компенсаторни инструменти по приватизационни сделки не е обвързано с предварително съгласие на продавача и в този смисъл с подписване на допълнително споразумение. Изложени са и съображения по правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 252 от ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че към 27.07.2001г. купувачът по приватизационния договор не е в забава за дължимите по договора вноски и с извършеното на 27.07.2001г. и 30.07.2001г. плащане с поименни компенсационни бонове с номинална стойност съответно 40 551 лв. и 56 149 лв. в полза на продавача О. П. купувачът е погасил паричните си задължения по приватизационния договор. Решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ, § 9 от ПЗР на ЗИДЗОСОИ и е изложил съображения, че е налице и предпоставката на чл. 8, ал. 4 от ЗОСОИ – купувачът не е бил в забава по отношение на паричните си задължения към момента, в който е пристъпил към плащане с поименни компенсационни бонове, поради което не е необходимо да е извършено изменение на сключения приватизационен договор, не е необходимо и съгласието на кредитора, съответно отказа му да приеме плащане с поименни компенсационни записи, вместо с парични средства.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за решаването на спора са: възможно ли е купувачът по приватизационен договор, сключен по реда на ЗППДОП /отм./, да извърши плащане с компенсаторни инструменти, в частност с поименни компенсационни бонове; задължен ли е продавачът по приватизационния договор, сключен по реда на ЗППДОП /отм./ да приеме предложеното от купувача плащане с поименни компенсационни бонове или плащането с компенсаторни инструменти е само правна възможност, която може да бъде реализирана при съгласие на двете страни; необходимо ли е и налице ли е изменение на клаузите на приватизационния договор ex lege съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД при приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ.
Видно от представените от касатора решение от 06.06.2006г. по т. дело № 279/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 267 от 26.05.2004г. по гр. д. № 1699/2003г. на ВКС, І т. о., съществените материалноправни въпроси се решават противоречиво от различни състави на ВКС на РБ. Следователно налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Неоснователен е доводът на касатора, че посочените материалноправни въпроси са решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС и ВАС. От една страна, в част от решенията си ВКС приема, че предоставената с чл. 8, ал. 3 от ЗОСОИ възможност за плащане на цената по сключена вече приватизационна сделка по реда на ЗППДОП /отм./ чрез други непарични платежни средства /компенсаторни инструменти/ е в полза на купувача и негово е правото на избор кой от двата способа да използува за погасяване на паричното си задължение, като не е необходимо да бъде извършено изменение на приватизационния договор. От друга страна, решенията на ВАС не са включени в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 24.07.2008г. по в. т. дело № 149/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.