О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
С., 17.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 619/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ГПК, образувано по частна жалба на И. С. Т. – от [населено място] срещу Определение № 186 от 12.01.2016 г. по № 4213/ 2014 г. на Софийски апелативен съд,с което на основание чл.248 ГПК е допълнено Решение №752 от 14.04.2015 г. и И. С. Т. е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] 2000 лв. – разноски за въззивната инстанция – адвокатски хонорар. Жалбоподателката сочи, че определението няма мотиви и че не са обсъдени възраженията й, че липсват доказателства за извършено плащане, като договорът за правна защита и съдействие е представен с молбата по чл. 248 ГПК и в него липсват данни сумата да е платена.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като счита, че следва да му бъдат възмездени извършените процесуални действия, че своевременно е представил списък на разноските и че договорът за правна защита и съдействие съставлява разписка, съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и неоснователно жалбоподателката прави изследване на поставената върху договора дата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е допълнил решението в частта за разноските по молба по чл. 248 ГПК, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал.1т.2, вр.чл.248 ГПК, подадена в срок и редовна.
С обжалваното определение на основание чл. 248 ГПК е допълнено въззивното решение, като И. С. Т. е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] 2000 лв. – разноски за въззивната инстанция – адвокатски хонорар, по съображения, че се касае за платен адвокатски хонорар.
Определението е неправилно.
[фирма] – [населено място] с представения Отговор на въззивната жалба, е направил искане за присъждане на разноски; в последното съдебно заседание на 09.12.2014 г. е представил списък разноските: адвокатски хонорар 2000 лв.: 1000 лв. за изготвяне на отговор на жалба и 1000 лв. за участие в производството; в Писмените бележки, постъпили на 12.12.2014 г., не сочи като приложение Договор за правна защита и съдействие с дата 16.09.2014 г. С въззивното решение са му присъдени разноски 200 лв., за които не е имало доказателства, че са направени от [фирма] – Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2014 г. е за платен от И. С. Т. 200 лв. адвокатски хонорар. С Молбата от 28.04.2015 г. по чл. 248 ГПК [фирма] – [населено място] представя Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2014 г., удостоверяващ платен адвокатски хонорар 2000 лв.
С оглед изложеното следва да се приеме, че е удостоверен платен адвокатски хонорар 2000 лв. с Договора за правна защита и съдействие от 20.10.2014 г., съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК – в договора е записан начин на плащане „в брой”, което вписване за направеното плащане е достатъчно и договорът има характера на разписка. Съгласно приетото в т.1 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, условие за присъждане на заплатените разноски, според чл. 78 ал. 1 ГПК, е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено. [фирма] – [населено място] своевременно е направил искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, но не е ангажирал доказателства за плащане – Договорът за правна защита и съдействие с дата 20.10.2014 г., удостоверяващ платен адвокатски хонорар 2000 лв., е представил с молбата по чл. 248 ГПК, поради което искането за допълване на решението в частта за разноските е било неоснователно.
Обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се остави без уважение искането на [фирма] – [населено място] по чл. 248 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 186 от 12.01.2016 г. по № 4213/2014 г. на Софийски апелативен съд, вместо което постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на [фирма] – [населено място] за допълване на Решение №752/ 14.04.2015 г. по т.д.№ 4213/2014 г. на САС с присъждане на разноски – 2000 лв. – адвокатски хонорар за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: