О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 27.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1108 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Т. С. – Ш., срещу решение № 290 от 31.10.2014г. по в.т.д.№ 416/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 28 от 13.05.2014г. по т.д. № 129/2013г. на ТОС е обявен за недействителен спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ договор за встъпване в дълг от 05.01.2011г., подписан между касатора [фирма] и [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а алтернативно – неправилно поради нарушения на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение, тъй като е постановено по недопустим иск– иск, основан на твърдения за увреда на кредитора, което е обстоятелство по смисъла на чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, като искът е предявен извън двугодишния срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Ако се приеме, че искът не е специалният отменителен иск, уреден в производството по несъстоятелност, а е иск по чл.135 ЗЗД, поддържа, че този иск е неоснователен. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1. Допустимо ли е производство за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действия и сделки, извършени от длъжника извън сроковете, визирани в т.1-т.6 на чл.647 ТЗ и следва ли въззивният съд да следи за това служебно – поддържа, че изводите на въззивния съд с в противоречие с решение № 93 от 10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.;
2. Може ли априорно да се твърди, че встъпването в дълг е безвъзмездна сделка, както е сторил въззивният съд в обжалваното решение, позовавайки се на закона, като се игнорират конкретните фактически обстоятелства за имуществните отношения между кредитор, длъжник и поемател – поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 117 от 12.12.2011г. по в.т.д. № 285/2010г. на БАС, определение № 604 от 02.09.2013г. по т.д. № 525/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.;
3. Предполага ли се или се доказва намерението за увреждане на кредитора от третото лице и длъжника в хипотезата на безвъзмездна сделка, сключена преди възникване на вземането; фактът на намаляване на имуществото преди възникване на вземането еквивалентно ли е на намерение за увреда и с какви доказателствени средства коя страна в процеса следва да доказва това намерение – поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 672 от 15.10.2008г. по т.д.№ 299/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., както и че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 345 от 30.05.1999г. по гр.д. № 36/1999г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 354 от 19.03.2010г. по в.гр.д. 2526/2009г. на ОС – Варна, ГО.
Ответникът по касация [фирма] /н/, представляван от управителя С. С., оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.
Ответникът А. Ц. Г. – синдик на [фирма] /н/ оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не е в противоречие с посочените в касационната жалба решения поради липсата на обективен идентитет между правните въпроси, разгледани в решенията, и посочените от касатора правни въпроси. Поддържа още, че не е налице твърдяната от касатора недопустимост на решението.
Третото лице-помагач [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил направеното възражение за недопустимост на иска и е го е приел за неоснователно, като е изложил съображения, че кредиторите на несъстоятелността разполагат с отменителните искове по чл.647-чл.649 ТЗ, които са близки до иска по чл.135 ЗЗД, а в случай, че не разполагат със специален иск /напр. поради попадане на сделката извън предвидените срокове/, кредиторите могат да подадат и иска по чл.135 ЗЗД, съобразно чл.649, ал.2 ТЗ.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства и е приел, че длъжникът [фирма] не е изпълнил задълженията си по договор за изработка от 12.05.2008г., сключен с [фирма], поради което към 05.01.2011г. е дължал на посоченото дружество предвидената в договора неустойка по чл.6.3. в размер на 4 679 240,43 лева. С оглед на това е достигнал до извода, че към момента на сключване на процесния договор за встъпване в дълг [фирма] има кредитор с вземане в посочения размер – М. А., придобил вземането с цесия, който е кредитор с прието в вземане в производството по несъстоятелност. Позовал се е и на чл.649 ТЗ, предвиждащ възможност синдикът да завежда иск по чл.135 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността, и е счел, че е изпълнена първата предпоставка на чл.135 ЗЗД относно легитимацията на ищеца.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД – да е налице увреждане на интересите на кредитора, е приел, че към момента на сключване на сделката освен посоченото задължение в размер на 4 679 240,43 лева, в баланса на [фирма] към 05.01.2011г. са отразени задължения с общ размер 287 292,99 лева, вземания по предоставени заеми с общ размер 1 583 763,33 лева, които не са събрани и според ССЕ са несъбираеми, касова наличност към посочената дата с общ размер 399 530,83 лева, като според експертизата не са представени доказателства за действителната касова наличност. С оглед на това е достигнал до извода, че със сключването на договора за встъпване в дълг от 05.01.2011г. и с увеличаването с още 500 000 лева размера на своите задължения, длъжникът [фирма] е увредил своите кредитори, тъй като намалява възможността им да се удовлетворят от имуществото му.
По отношение на третата предпоставка – знанието за увреждането на интересите на кредитора, е приел, че договорът за встъпване в дълг е безвъзмездна сделка, при която длъжникът [фирма] не получава и не е уговорено да получи за в бъдеще насрещна престация, а встъпва в дълг като съдлъжник до размер на 500 000 лева. Поради това е достигнал до извода, че сключената сделка за встъпване в дълг ползва единствено и само [фирма], с едноличен собственик на капитала Е. Н., който е съдружник и управител и на [фирма]. С оглед на това е приел, че правото да се иска отмяна съгласно чл.135, ал.1, изр.1 ЗЗД възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането, като не е необходимо да има съзнание, че уврежда определен кредитор, а е достатъчно да е знаел, че има кредитори и действието ги уврежда. Поради това е заключил, че е налице и третата предпоставка за уважаване на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въпросът е предпоставен от твърдението, че предмет на делото е иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, предявен извън срока, визиран в тази разпоредба. Предявеният в производството и разгледан от въззивния съд иск е по чл.135 ЗЗД, който е счетен за допустим, тъй като предявяването му не е обвързано с посочения срок. Поради това поставеният въпрос не е релевантен и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В тази връзка не е налице и недопустимост на постановеното по иска въззивно решение. От друга страна, не е налице противоречие на изводите на въззивния съд с представеното от касатора решение № 93 от 10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., което е постановено по иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и с оглед на това даденото с него разрешение, че съдът е длъжен служебно да следи за спазване на предвидения в закона срок за предявяване на този иск, е неотносимо към предмета на настоящото дело.
Вторият и третия въпроси също не са релевантни с оглед данните по делото и решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд не е приел „априорно”, че встъпването в дълг е безвъзмездна сделка, игнорирайки конкретните фактически обстоятелства за имуществените отношения между кредитор, длъжник и поемател, а изводът му за безвъзмездност на сделката е основан на обсъждане на събраните по делото доказателства, въз основа на които е прието за установено, че длъжникът [фирма] не получава и не е уговорено да получи за в бъдеще насрещна престация, а встъпва в дълг като съдлъжник до размер на 500 000 лева. По правилността на този извод касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване на въззивното решение при наличие на предпоставките за това. Въззивният съд не е обсъждал дали е налице намерение за увреждане на кредитора от третото лице и от длъжника в хипотезата на безвъзмездна сделка, сключена преди възникване на вземането, тъй като е приел, че към момента на сключване на сделката освен задължението за неустойка в размер на 4 679 240,43 лева, в баланса на [фирма] към 05.01.2011г. са отразени задължения в общ размер 287 292,99 лева, т.е. че са били налице възникнали вземания на кредитори на несъстоятелността. Поради това формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 31.10.2014г. по в.т.д.№ 416/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: