4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С.,05.02.16 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 999/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие – [населено място] срещу Решение № 767 от 20.03.2014 г. по т.д. № 1601/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено Решение № 2178 от 18.12.2012 г. по т.д. №2844/ 2011 г. на СГС, с която Министерство на регионалното развитие и благоустройството – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 23 206 лв. – възнаграждение по Договор №552/17.12.2007 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалноправни въпроси, съществени за изхода на делото: следва ли въззивният съд да разгледа всички доводи на страните за порочността на решението, изложени във въззивната жалба, по който сочи, че е решен в противоречие с ТР№1/09.12.2013 г. по т.д.№4/2012г. на ВКС,ОСГТК; Р.№212/01.02.2012 г. по т.д.№1106/2010 г. на ВКС,ІІт.о.;Р.№57/02.03. 2011 г. по гр.д.№1416/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р.№ 361/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1471/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Обосновава, че съдът не е разгледал оплакванията за порочност на първоинстанционното решение, които е направил във въззивната жалба и е допуснал същите грешки като първонстанционния съд. По въпроса: за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, жалбоподателят сочи, че въззивният съд не е взел всички факти и доказателства, за да приеме, че страните не спорят, че изплатената сума е 742 411.30 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в частта, с която Министерство на регионалното развитие и благоустройството – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 23 206 лв. – възнаграждение по Договор за строителен надзор №552/17.12.2007 г., въззивният съд е приел, че договорът има предмет строителен надзор по проект по програма „ФАР”,компонент 2 „Строеж и рехабилитация на ВиК инфраструктура”, който включва 10 лота, уговорената цена за всички 10 лота е 824 901.44 лв. и цена на всеки лот 59 283.84 лв. без ДДС и начин на плащане на възнаграждението (чл.5 и чл.6) пропорционално на извършеното строителство, като отделните плащания са въз основа на представена фактура и одобрена сметка за упражнен строителен надзор по образец. Съдът е аргументирал, че страните не спорят, че ищецът е изпълнил поетите задължения с изключение тези относно лот 5, касаещ изброените обекти в [населено място] и в [община], който лот съгласно ценовото предложение е с цена 59 283.84 лв., като изпълнението на проекта е приключило и ответникът признава, че за дейностите по всеки лот са издадени разрешения за ползване, затова за ответника е възникнало задължение да плати уговореното възнаграждение в размера, съответстващ на изпълненото от ищеца – разликата между договореното възнаграждение 824 901.44 лв. и реално изплатеното възнаграждение 742 411.30 лв., която е 82 490 лв. и след приспадне цената на възнаграждението за лот 59 283.84 лв., ответникът дължи възнаграждение 23 206.30 лв. – разлика между дължимо и платено. За неоснователни съдът е приел възраженията на ищеца, че не е своевременно уведомен за прекратяване на Договора за СМР, сключен от ответника с [фирма]; за твърдяни извършени допълнителни дейности за строителен надзор по всички лотове и за изискуемостта на задължението по изложените в решението съображения.
С оглед изложеното по въпроса: следва ли въззивният съд да разгледа всички доводи на страните за порочността на решението, изложени във въззивната жалба, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа основанието с довода, че е изложил във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е възприел начина на изчисляване на възнаграждението, обективиран в Писмо №99-00-2-36/14.01.2011 г. (л.71), каквито съображения бил изложил и в отговора на исковата молба, както и че е изложил и съображения за допуснати от съда грешки при изчисляване на възнаграждението, и оплакване, че неправилно съдът е приел, че е безспорна между страните изплатената сума 742 411.30 лв.
Тези оплаквания, доколкото могат да се възприемат като съображения, обосноваващи искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, не се подкрепят от данните по делото. Първоинстанционният съд не е възприел довода на жалбоподателя, че съгласно метод на изчисляване на възнаграждението, съдържащ се в Писмо на МРРБ №99-00-2-36/14.01.2011 г.(л.71), стойността на неосъществения строителен надзор за лот 5 е 65 005.37 лв., а е приел неосъществен строителен надзор за 59 283.84 лв., съгласно ценовото предложение, в който смисъл са и съображенията, изложени като евентуални в писмените бележки на ответника. Ответникът е изложил във въззивната жалба оплакване за неправилност на решението досежно невъзприетия метод на изчисляване на възнаграждението, които съображения въззивният съд е обсъдил и не е възприел, като е приспаднал за неосъществен строителен надзор 59 283.84 лв., съгласно ценовото предложение.
С оглед изложеното, както и предвид съображенията, изложени в решението за неточност в изчисленията на първоинстанционния съд, която въззивният съд е поправил, е неоснователно поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Не са налице необсъдени от първоинстанционния съд доводи на ответника и неизложени от въззивния съд съображения по тези доводи, нито повторени от въззивния съд грешки, допуснати от първоинстанционния съд.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. правният въпрос, по който жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Изведените от жалбоподателя въпроси са относими към правилността на решението. Въззивният съд е стигнал до направените изводи след обсъждане доводите на страните и събраните доказателства, с които изводи жалбоподателят не е съгласен, но в производството по чл. 288 ГПК ВКС не може да проверява дали са правилни изводите, до които решаващият съд е стигнал, тъй като се касае за оплакване за неправилност – отменително основание по чл. 281 т. 3 ГПК.
По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, по който жалбоподателят, сочи, че въззивният съд не е взел всички факти и доказателства, за да приеме, че страните не спорят, че изплатената сума е 742 411.30 лв. и че не е възприел реално изплатената сума, посочена в Писмо на МРРБ №99-00-2-36/14.01.2011 г.(л.71). Както се посочи по-горе, доводът е относим към правилността на решението и въз основа на този довод не може да се приеме, че въззивният съд е решил въпроса за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението в противоречие с установената съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №767 от 20.03.2014 г. по т.д. № 1601/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: