6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
гр. София, 30.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3418 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. П. С. и И. Л. С. срещу определение № 2291 от 16.09.2014г. по в.ч.гр.д. № 3276/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено определение № 1513 от 28.02.2014г. по т.д. № 1357/2013г. по описа на СГС.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Твърдят, че не е налице основание за присъждане на претендираните от насрещната страна Г. К. разноски поради това, че разноските не са направени във връзка със защита срещу предявените искове, не са представени надлежни доказателства за действителното им извършване, не е представен списък по чл.80 ГПК и претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1. При прекратяване на делото поради оттегляне на иска дължи ли се присъждане на разноски, направени от ответника след прекратяване на производството – наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК поради противоречие с определение № 463/07.10.2013г. по гр.д. № 5009/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д. № 405/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и определение № 298 от 14.05.2010г. по ч.гр.д. № 296/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о;
2. Може ли да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение, ако в представения договор за правна защита не е отразено извършеното плащане в брой, а към представената фактура не е приложена касова бележка, нито документи за извършен банков превод – наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС;
3. При прекратяване на делото и депозиране на молба за изменение на прекратителното определение в частта за разноските в срока по чл.248, ал.1 ГПК задължително ли е ответникът да представи списък на разноските – наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС;
4. Допустимо ли е съдът да намали претендираното адвокатско възнаграждение и под минималните размери, установени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато делото е прекратено на много ранен етап, извършени са действия само по писмена размяна на книжа и процесуалния представител не е участвал в открити съдебни заседания – наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГЗ, тъй като този въпрос е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото и по него няма съдебна практика.
Ответникът Г. С. К. оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че същата е недопустима, а по същество – неоснователна, по подробно изложени в отговора съображения. Счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 1513 от 28.02.2014г. по т.д. № 1357/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ-15 състав, с което И. П. С. и И. Л. С. са осъдени да заплатят солидарно на Г. С. К. на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата 11 760 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по делото. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че искането за присъждане на разноски е било направено в срока за обжалване на прекратителното определение на съда, поради което се явява допустимо. Приел е, че ответникът не е представил списък на разноски, но това не рефлектира върху допустимостта на искането, тъй като с определението за прекратяване на делото съдът не се е произнесъл по искането за разноски. Изложил е съображения, че са представени доказателства за реалното заплащане на договореното възнаграждение и не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като възнаграждението не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност и е съобразено с размерите на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 за М..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от частните жалбоподители процесуалноправни въпроси са релевантни за изхода на спора, тъй като са обусловили крайния извод на въззивния съд. Поради това по отношение на тези въпроси е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от жалбоподателите селективни основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По първия, формулиран в частната жалба процесуалноправен въпрос, е постановена задължителна съдебна практика – определение № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.д. № 255/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по чл.274, ал.3 ГПК, според което ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, без значение какво е основанието за прекратяването. Ако ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски, за да подаде отговор, едва след което ищецът е оттеглил иска, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски. Прието е, че е без значение дали е проведено първото съдебно заседание по делото, като достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен да прекратяване на производството. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с така установената практика, тъй като в настоящия случай разноските за адвокатско възнаграждение са направени от ответника след получаване на препис от исковата молба и доказателствата, преди представянето на писмен отговор и в срока по чл.131 ГПК. С оглед цитираната по-горе съдебна практика е без значение обстоятелството, че в срока по чл.131 ГПК ищците са оттеглили исковете си против този ответник, тъй като ответникът е направил разноските за осъществяване на защитата си и е представил отговора на исковата молба, преди да е уведомен за постановеното прекратяване на делото. Представените с частната касационна жалба определения са постановени при различна фактическа обстановка и поради това не е налице противоречие между тях и въззивното определение. В определение № 463 от 07.10.2013г. по гр.д. № 5009/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. е прието, че направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото, а в случая разноските са направени след връчване на препис от исковата молба и преди уведомяване на ответника за прекратяване на делото. В определение № 455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д. № 405/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. е разгледана хипотеза, при която искането за присъждане на разноски е направено с отговора на исковата молба, но с него не са представени доказателства за направени такива и поради това е прието, че разноски не могат да бъдат присъдени. Подобна е и хипотезата, разгледана в определение № 298 от 14.05.2010г. по ч.гр.д. № 296/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в което разноски не са присъдени, тъй като доказателства за тях не са били представени преди прекратяване на производството. В случая обаче доказателства за направените разноски са представени едновременно с отговора на исковата молба, с който е направено и искането за присъждане на разноски.
По формулираните от частните жалбоподатели втори и трети въпроси практиката е уеднаквена с т.1 и т.8 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Ако в договора за правна помощ е вписан начин на плащане в брой, вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. Липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения, като е взел предвид представените по делото доказателства за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение – договора за правна помощ, в който е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой, както и представените фактури и фискални бонове, удостоверяващи заплащането му. Тъй като с определението за прекратяване на делото съдът не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски, е без значение за допустимостта на искането за допълване на определението обстоятелството дали е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателите селективно основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания четвърти процесуалноправен въпрос. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай жалбоподателят е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно, че отговорът на формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че по искане на насрещната страна съдът може да намали заплатеното от страната възнаграждение, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Тази разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване – във всички случаи, дори и да прецени, че заплатеното от страна адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната сложност на спора, съдът не може да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер, който е по нисък от определения в Наредба №1 от 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като тази наредба изрично посочва начина, по който се определя размера на минималното адвокатско възнаграждение за защита по граждански и търговски дела. С оглед на това е недопустимо въвеждане на допълнителни критерии, въз основа на които дължимите на страната разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до размер, по-нисък от определения в Наредба №1/2004г.
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 720 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2291 от 16.09.2014г. по в.ч.гр.д. № 3276/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА И. П. С. и И. Л. С. да заплатят на Г. С. К. сумата 720 лева – разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: