7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 14.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия В. т. дело № 2333 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на кредиторите М. А. О’Д. и Д. Д. Л., двамата граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез процесуален представител адв. В. К. Д. срещу решение № 1287 от 21.06.2016г. по т. дело № 274/2016г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1698 от 22.10.2015г. по т. дело № 2854/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав, с което е отхвърлена молбата им за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма].
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Търговска ли е сделката за строителство и покупко – продажба на недвижим имот, сключена между търговец и физическо лице, която е свързана с упражняваното от търговеца занятие и е сключена от физическото лице с инвестиционна цел?
2. Допустимо ли е съдът да квалифицира сделка за покупко – продажба, като сключена по отношение на вещ за лично потребление на купувача, при наличие на обилни доказателства за сключване на сделката с инвестиционна цел, и при наличие на претендираното обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на ответника да построи и прехвърли имота в уговорения срок?
Посочените въпроси според касаторите са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 286 от 20.04.2006 г. по т. д. № 754/2005 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №283 от 08.04.2014 г. по ч. т. д. № 235/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и се решават се противоречиво от съдилищата – решение от 28.06.2013 г. по т. д. № 19/2013 г. на Ловешки окръжен съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
3. Може ли да е кредитор на дружество лице, което не е подписало предварителен договор, но е заплатило дължимата сума по същия и е представило доказателства за това?
4. При наличие на постъпили плащания от лице, което не е сключило писмен договор с длъжника, налице ли е основание за активна легитимация на това лице, като кредитор на длъжниковото дружество?
5. При наличие на доказан размер на пропуснати ползи от нереализиран наем, чрез изготвена и приета от съда съдебно – счетоводна експертиза, представлява ли основание за претендирането на пропуснатите ползи от несъстоятелното дружество?
6. Разпоредбата на чл. 334 от ТЗ приложима ли е при сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, без да е налице сключен окончателен договор между страните?
Касаторите поддържат, че третият, четвъртият, петият и шестият правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, въззивният съд е приел, че молителите не притежават активната материална легитимация да инициират производство по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество на соченото основание вземания по предварителния договор за продажба на недвижим имот.
Липсата на активна материална легитимация на М. А. О’Д. е аргументирана с обстоятелството, че този молител не е страна по процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а допълнителното споразумение за изменението на договора, по силата на което М. А. О’Д. е следвало да встъпи в част от правата и задълженията на страните, е останало неподписано от страните по същото.
Относно липсата на активна материална легитимация на молителя Д. Д. Л. да депозира молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество съдебният състав е изложил съображения, че по отношение на сключения между [фирма] и Д. Д. Л. предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който страните по сделката са постигнали съгласие ответното дружество да построи и продаде на Д. Д. Л. недвижим имот – апартамент н. WOD1-1, находящ се в 4 –етажна жилищна сграда в [населено място], приложение следва да намери разпоредбата на чл. 318, ал. 2 ТЗ. Изводът на въззивната инстанция за приложение на специалната норма на чл. 318, ал. 2 ТЗ, изключваща общите правила на чл. 286 ТЗ във връзка с чл. 1 ТЗ, е аргументиран с обстоятелството, че процесната сделка не е търговска продажба, тъй като купувач по сделката е физическо лице и договорът е сключен по отношение на вещ за лично потребление на купувача /не се и твърди да е закупена с цел спекулативна продажба и т. н./. Поради това независимо, че предварителният договор за продажба е сключен във връзка с основната търговска дейност на търговеца по строеж и продажба на сгради и части от сгради, решаващият съдебен състав е направил извод, че сделката не е търговска по смисъла на чл. 625 ТЗ и независимо от приложимата редакция на чл. 608, ал. 1 ТЗ след изменението на закона с ДВ бр. 20/2013г., молителите не притежават активната материална легитимация да инициират производство по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
Въззивната инстанция е изложила и съображения, че молителите не са доказали по делото, че са кредитори по изискуемо парично вземане, което ответникът не е удовлетворил.
Молителите нямат вземане срещу ответника в размер 60 145,13 евро на основание чл. 334 ТЗ, тъй като посочената правна норма, на която основават първото си вземане, е неприложима, доколкото нито се твърди, нито се доказва между страните да е сключен окончателен договор за покупко-продажба, а само предварителен такъв по чл. 19 ЗЗД. Поради това е направен извод, че молителите като купувачи по предварителния договор нямат правата по чл. 334 ТЗ и конкретно уреденото в последната норма вземане за лихви.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че молителите нямат право на вземане за обезщетение по чл. 79 във връзка с чл. 82 ЗЗД в размер 3 940 евро за заплатените от тях по сметка на търговския представител на ответника разноски за сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт /нотариални такси и данъци/, тъй като плащането е извършено въз основа на договора, който е действащ между страните – не е развален или прекратен.
Молителите не установяват по делото наличието на изискуемо вземане от ответника за обезщетение по чл. 79 във връзка с чл. 82 ЗЗД в размер 30 000 евро – за търпените вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността да реализират доход от вещта при отдаването й под наем за периода 01.01.2008г. до 01.01.2013г. По делото не са представени никакви доказателства за установяване на изискуемата съобразно Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС сигурност на осуетения приход от наем за молителя – не се установява реална и конкретна възможност за сключване на сделка за имота, която да е осуетена единствено по причина забавата на ответника, поради което молителят не се легитимира като кредитор за твърдяното вземане за обезщетение в размер на сумата 30 000 евро.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касаторите доводи.
Първите два правни въпроса, посочени от касаторите, не отговарят на основното изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По начина, по който са формулирани, въпросите съдържат търсения от касаторите отговор, че сделката е сключена с инвестиционна цел, а не с цел лично потребление. Въззивният съд не е приел, че процесният договор е сключен от физическото лице с инвестиционна цел, а отговорът дали целта на ищците при сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот е била инвестиционна или за лично ползване на апартамента зависи от конкретните доказателства. Доколко при тяхното обсъждане и установяване на фактическата обстановка съдебният състав е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността, респективно обосноваността на обжалвания съдебен акт.
Първата част на първия въпрос „търговска ли е сделката за строителство и покупко – продажба на недвижим имот, сключена между търговец и физическо лице, която е свързана с упражняваното от търговеца занятие” е важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изхода на спора, тъй като неоснователността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е аргументирана и с обстоятелството, че молителите не са доказали по делото, че са кредитори по изискуемо парично вземане, което ответникът не е удовлетворил.
Цитираните от касаторите определение № 283 от 08.04.2014 г. по ч. т. д. № 235/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 286 от 20.04.2006 г. по т. д. № 754/2005 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение от 28.06.2013 г. по т. д. № 19/2013 г. на Ловешки окръжен съд и решение от 28.06.2013 г. по т. д. № 18/2013 г. на Ловешки окръжен съд не установяват наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в определението не е обсъждан релевантният правен въпрос, решението на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, е във връзка с установяване характера на записа на заповед и договора за заем като търговска сделка, но не и предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент/, сключен между физическо лице и търговско дружество, т. е. е неотносимо, а по отношение на решенията на Ловешки окръжен съд касаторите не са представили доказателства, че са влезли в сила.
Третият и четвъртият правни въпроси „може ли да е кредитор на дружество лице, което не е подписало предварителен договор, но е заплатило дължимата сума по същия и е представило доказателства за това” и „при наличие на постъпили плащания от лице, което не е сключило писмен договор с длъжника, налице ли е основание за активна легитимация на това лице, като кредитор на длъжниковото дружество” не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. От значение за спора е дали твърдините от молителите /касатори в настоящото производство/ в молбата за откриване на производство по несъстоятелност вземания са изискуеми. Въззивният състав след като е обсъдил събраните доказателства и въведени от молителите факти и обстоятелства е направил извод, че молителите не са доказали по делото, че са кредитори по изискуемо парично вземане, което ответникът не е удовлетворил: нямат вземане за лихви в размер 60 145,13 евро на основание чл. 334 ТЗ; нямат право на вземане за обезщетение по чл. 79 във връзка с чл. 82 ЗЗД в размер 3 940 евро за заплатените от тях по сметка на търговския представител на ответника разноски за сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт /нотариални такси и данъци/, тъй като плащането е извършено въз основа на договора, който е действащ между страните – не е развален или прекратен; не установяват наличието на изискуемо вземане от ответника за обезщетение по чл. 79 във връзка с чл. 82 ЗЗД в размер 30 000 евро – за търпените вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността да реализират доход от вещта при отдаването й под наем за периода 01.01.2008г. до 01.01.2013г. Касаторите не са въвели в молбата за откриване на производство по несъстоятелност твърдение за изискуемост на платената цена по предварителния договор за покупко-продажба поради отпадане на основанието /например разваляне на предварителния договор/, поради което съдът не е дължал произнасяне по въпроса дали платената цена по договора е изискуема.
Неоснователен е доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочение в т. 5 правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Хипотезата на посочената правна норма не е налице, тъй като е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2012г. от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при заявена претенция за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, кредиторът трябва да докаже, че със сигурност би увеличил имуществото си, ако задължението беше изпълнено в срок. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че кредиторът трябва да докаже фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника, причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, размерът на пропуснатата полза. В настоящия случай в съответствие с постоянната практика съдебният състав въз основа на събраните доказателства е приел, че не са представени доказателства за установяване на изискуемата сигурност на осуетения приход от наем за молителя – не се установява реална и конкретна възможност за сключване на сделка за имота, която да е осуетена единствено по причина на забавата на ответника.
Посоченият в т. 6 правен въпрос „разпоредбата на чл. 334 ТЗ приложима ли е при сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, без да е налице сключен окончателен договор между страните” не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице трайноустановена съдебна практика в смисъл, че разпоредбата на чл. 334 ТЗ се отнася до сключени договори за покупко-продажба, а не за предварителни такива – решение № 126/24.04.2012г. по гр. д. № 563/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., на което въззивният съд се е позовал.
Поради липса на твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ТЗ не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1287 от 21.06.2016г. по т. дело № 274/2016г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.