4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
С., 17.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 620/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Т. – от [населено място] срещу Решение №752 от 14.04.2015 г. по т.д. № 4213/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1364 от 22.08.2014 г. по т.д.№6684/2013 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от И. С. Т.-от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл. 29 ал. 1 пр. 3 ЗТР за признаване за установено, че вписванията в ТР по партидата на дружеството по заявления №№ 20121030213128, 20121 -221172818 и 20130722205917, са вписвания на несъществуващи обстоятелства, с оплакване за неправилност.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че са решени правни въпроси, които са „от значение за точното приложение на закона”. Засяга въпроса: без спазване на процедурата по чл. 130 ал. 3 СК допустимо ли е малолетно лице да участва във вземане на решение за продължаване дейността на дружеството, който въпрос поставя и въпроса доколко може да се приеме наличие на подобна воля при прогласена от чл. 130 ал. 4 СК нищожност на отказ от права на ненавършили пълнолетие деца. Извежда въпроса: доколко ищцата може да ползва правата си по чл. 123 ТЗ и да формира воля за водене на дружествените дела, когато няма информация за хода на дружествените дела и достъп до книгите на дружеството. Жалбоподателката сочи, че тези въпроси, водещи до извода, че тя и малолетния С. нямат валидно участие във вземане на решението, показват, че съдът, като е приел, че е налице валидно решение на наследниците, се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: може ли да се извърши делба на наследство без участие на някой от сънаследниците – ППлВС №7/ 1973 г. и Р.№ 3586-82- І.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва като неоснователна по същество касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 29 ал. 1 ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 29 ал.1 пр. 3 ЗТР за признаване за установено, че вписванията в ТР по партидата на дружеството по посочените три заявления, са вписвания на несъществуващи обстоятелства, въззивният съд е изложил, че след смъртта на С. К. Т. – собственик на капитала на [фирма], наследниците му на проведено на 25.10.2012 г. събрание, са взели решение по чл. 157 ал. 1 ТЗ за продължаване дейността на дружеството, изразили са воля за продължаване дейността и за придобиване на членствени права, за взимането на каквото решение законът не изисква единодушие – решението е валидно и извършеното въз основа на същото вписване в ТР не е нищожно поради вписване на несъществуващи обстоятелства. Съдът е посочил, че и последващите решения на ОС – взето на 19.12.2012 г. решение за приемане на нов съдружник С. Я. Я. и на 12.06.2013 г. за приемане отчет за дейността през 2011 и 2012 г., одобряване на годишен баланс и финансов отчет, разпределение на печалбата, освобождаване на управителя от отговорност и промяна адреса на дружеството – са валидни и въз основа на тях вписаните промени по партидата на дружеството, са на реално настъпили обстоятелства.
С оглед изложеното се налага извод, че жалбоподателката не е формулирала решените по делото правни въпроси, за които поддържа, че са „от значение за точното приложение на закона”. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по който въпрос е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда и е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не е от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на доказателствата. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е обсъждан от въззивния съд въпрос допустимо ли е малолетно лице да участва във вземане на решение за продължаване дейността на дружеството, нито въпрос доколко може да се приеме наличие на подобна воля при прогласена от чл. 130 ал. 4 СК нищожност на отказ от права на ненавършили пълнолетие деца. Не е намерил в решението отговор въпросът, дали поради липса на информация на ищцата за хода на дружествените дела и достъп до книгите на дружеството, не е могла да формира воля за водене на дружествените дела. По довода на ищцата, че тя и малолетният С. С. нямат валидно участие във вземане на решението от ОС на наследниците на 25.10.2012 г., въззивният съд, като е приел, че не е необходимо единодушие на всички наследници, е заключил, че не е налице твърдяното от ищцата порочно, липсващо решение, вписването въз основа на което да съставлява вписване на несъществуващи обстоятелства, с което се е произнесъл в съответствие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р. № 82/ 01.07. 2009 г. по т.д.№ 820/2008 г. на ІІ т.о. и Р.№ 161/11.01.2011 г. по т.д.№ 28/2010 г. на І т.о., към който въпрос няма отношение изведения от жалбоподателката въпрос: може ли да се извърши делба на наследство без участие на някой от сънаследниците, решен в противоречие с ППлВС №7/ 1973 г. и Р.№ 3586-82-І.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване поради решаване на посочените въпроси ”от значение за точното приложение на закона”. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, изискването на закона е кумулативно – решените правни въпроси трябва да са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. В т. 4 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени указания кога това основание би било налице. Съображения в подкрепа на поддържаното основание жалбоподателката не излага, а доводът, че засегнатите въпроси са „от значение за точното приложение на закона”, може да се квалифицира като оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т.1 ГПК, а не като довод в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №752 от 14.04.2015 г. по т.д. № 4213/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. С. Т. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1500 лв.-разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: