5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 20.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1637/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №229 от 10.02.2014 г. по т.д. №145/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното по въззивни жалби на страните Решение №882 от 28.07.2011 г. по т.д. №2009/2008 г. на СГС, с което АПСК – [населено място] е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] 43 221.77 лв. – парични постъпления за разсрочени вноски от цената по Договор за приватизация от 29.07.1999 г., на основание §9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.) и чл. 8 ал. 2 ЗПСК, със законната лихва от 11.06.2008 г. и 2317.71 лв. – лихва за забава от 01.02.2008 г. до 11.06. 2008 г. и са отхвърлени исковете за разликата до предявените размери, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят прави оплакване, че решението е неправилно: процесуалната легитимация на ответника се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право и когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, изхожда от претендираното или отричано право, а материалната легитимация дава отговор на въпроса кой е титуляр на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой на задължението, като съотношението между процесуалната и материалната легитимация е въпрос по същество. Аргументира, че като е заявил право по §9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.), предвид функциите и правомощията на А. по чл. 19 ал. 2 т. 1 и т. 2 (отм.) ЗПСК, е насочил иска си срещу ответник АСК – носител на задължението по §9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.); А. предвид процесуалните правомощия по чл. 19 ал. 2 т. 1 и т. 2 (отм.) ЗПСК, има процесуална легитимация да предявява искове за плащане на цената по приватизационните договори, и да бъде ответник по искове за плащане на постъпилите в А. суми на основание §9б ал.1 от ПЗР от ЗППДОП (отм.). Жалбоподателят счита, че решението е изградено съгласно т.5 на ТР№1/2009г.на ВКС, ОСТК, но съдът не е съобразил, че то се отнася за липса на активна процесуална легитимация на А. и АПСК да предявят определени искове, а не до пасивната им процесуална легитимация; съгласно ТР №1/2009 г. А. и АПСК имат активна процесуална легитимация да предявяват искове за реално изпълнение на задължението за плащане на цената, от което следва, че те са и пасивно легитимирани да отговарят по искове по §9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.); след постановяване на ТР №1/ 2009 г. на ВКС, ОСТК действа нормата на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК (Д.в.бр.89/12.11.2010г.), която има процесуален характер и се прилага по висящите към влизането й в сила дела по искове, свързани и произтичащи от сключени приватизационни договори, предявени срещу АПСК, респ.срещу А.. По съображения, че А. и правоприемника й АПСК имат процесуална правоспособност по чл. 27 ал. 2 ГПК и предвид функциите и правомощията на А. по чл. 19 ал. 1 и ал. 2 т. 1 – 2 (отм.) ЗПСК и тези на А. по чл. 22б ал. 4 ЗПСК, жалбоподателят поддържа, че и двете агенции имат пасивна процесуална легитимация, а въпросът за пасивната материална легитимация касае основателността на иска. Излага,че след създаване на АПСК, чрез преобразуване на АП и А., с §9 и §20 ал.1 от ЗИДЗП (Д.в. бр.18/05.03. 2010 г.), съгласно разпоредбата на §23 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗПСК, висящите съдебни и арбитражни дела и изпълнителни производства към датата на влизане на закона в сила, следва да продължат от АПСК до тяхното приключване. Поради процесуалния характер на нормата на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК, която се прилага и за висящите при влизането й в сила искови производства, образувани срещу А. по искове, свързани и произтичащи от приватизационни договори, включително и по такива, заведени срещу А. преди 05.03.2010 г., жалбоподателят заключава, че предявеният иск произтича от такъв договор, съставлява иск по чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК, затова АСПК, като правоприемник на А., е пасивно легитимирана да отговаря и въззивното решение е неправилно.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса за пасивната процесуална легитимация на А., като ответник по искове за заплащане на постъпили при А. цени от приватизация на обособена част на основание§9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.), предявени срещу А. преди нейното преобразуване в АПСК със на ЗИД ЗПСК (Д.в. бр.18/05.03.2010 г.) жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като липсва съдебна практика. По въпроса за пасивната процесуална легитимация на А., като правоприемник на А., по висящи производства по искове, свързани или произтичащи от сключени приватизационни договори, предявени срещу А. преди преобразуването й в АПСК със ЗИД ЗПСК (Д.в. бр.18/05.03.2010 г.), жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е решил въпроса в противоречие с Р.№113/29. 08.2012 г. по т.д.№ 396/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че изведените въпроси не обуславят допустимост на касационно обжалване, тъй като първият не се решава противоречиво от съдилищата, уреден е в специален закон ЗПСК и не се налага тълкуване на разпоредбите, регламентиращи правомощията и функциите на А., които не трябва да се тълкуват разширително. По втория въпрос възразява, че не е налице поддържаното основание, тъй като посоченото решение на ВКС касае друг случай – правоприемството на АПСК и различие в пасивната легитимация на органите. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение и е прекратено производството по делото по искове, цената на които не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по иск на основание §9б ал. 1 ПЗР на ЗППДОП(отм.) и чл. 8 ал.2 ЗПСК срещу А. – [населено място], преобразувана по време на делото в АПСК – [населено място], за парични постъпления от разсрочени вноски от продажната цена по приватизационен договор от 29.07.1999 г. Съдът е изложил, че А. не е била процесуално легитимирана да бъде ответник по искове, свързани или произтичащи от приватизационни договори, предявени пред съд или арбитраж, тъй като е овластена с чл. 19 ал. 2 ЗПСК и чл. 5 от У. правилник, да предявява определени видове искове при неизпълнение на приватизационни сделки и съгласно §15 от ПЗР на ЗПСК тя поема и всички права и задължения във връзка с осъществяването на следприватизационен контрол по сключени приватизационни договори, поради което между нея и ищеца не са възникнали процесуални отношения. Посочил е, че образуването на АПСК, чрез сливане на А. и АП е на основание §20 от ПЗР на ЗИД ЗПСК(Д.в. бр.18/05.03.2010 г.) и в §23 от ПЗР на ЗИД ЗПСК е предвидено висящите съдебни дела и изпълнителни производства към датата на влизането му в сила да продължат до приключването им от АПСК. Аргументирал е, че законодателят не е предвидил за АПСК да бъде ответник по съдебни дела, свързани или произтичащи от приватизационни договори, затова настъпилото в хода на производството процесуално правоприемство, не санира порока – новосъздадената АПСК встъпва в процесуалното положение на праводателя си А. и също става ненадлежна страна, при извършеното заместване АПСК е обвързана от положението, в което се е намирала АСК в деня на заместването. Решението като недопустимо е обезсилено и производството по делото – прекратено.
Въпросът за възможността АПСК да бъде пасивно легитимиран ответник по иск, предявен срещу А. за сума, съставляваща парични постъпления за разсрочени вноски от продажната цена по Договор за приватизация от 29.07.1999 г., на основание §9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.), е решен от въззивния съд в противоречие с постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Решение №113/29.08.2012 г. по т.д.№ 396/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. по въпросите за действието на нормата на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК (Д.в. бр.89/2010 г., в сила 12.11. 2010 г.) и за наличието на пасивна легитимация на АПСК, като ответник по иск за връщане на сума, претендирана по договор за приватизационна продажба. В това решение ВКС е приел, че при извършеното преобразуване на АП и А. в АПСК, последната е пълен правоприемник, като с правната норма на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК, приета с §5 от ЗИД ЗПСК (Д.в.бр.89/12.11.2011 г., в сила от 15.11.2010 г.) законодателят е възложил на АПСК да участва в искови производства при, и, или по повод приватизационни договори, включително да бъде ответник по такива искове – норма, която има и процесуален характер, и има действие и се прилага и за висящите към датата на влизане в сила на закона 12.11.2011 г. искови производства по искове, свързани със или произтичащи от сключени приватизационни договори. На поставените въпроси е даден от ВКС отговор: 1. нормата на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК има действие и се прилага за висящите към 15.11.2010 г. производства по искове, свързани със или произтичащи от сключени приватизационни договори, предявени срещу АПСК, респективно срещу А. преди 05.03.2010 г. 2. АПСК е пасивно процесуално легитимирана да бъде ответник по иск за връщане на сума, платена по договор за приватизационна продажба, на основание чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК и е материалноправно легитимирана да отговаря за претендираното вземане, ако такова съществува.
С оглед посоченото решение, релевантен за делото е вторият изведен от жалбоподателя въпрос за пасивната процесуална легитимация на А., като правоприемник на А., по висящо производство по иск, предявен срещу А. преди преобразуване то й в АПСК със ЗИД ЗПСК (Д.в. бр.18/05.03.2010 г.), свързан или произтичащ от сключен приватизационен договор, по който въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С отговора на този въпрос ще се отговори и на въпроса за пасивната процесуална легитимация на АПСК, като ответник по иск, предявен срещу А. за плащане на постъпили суми за цена от приватизация на обособена част, на основание §9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.), поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 229 от 10.02. 2014 г. по т.д.№145/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 910.78 лв., на основание чл. 18 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: