О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 20.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2965 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника М. К. С. от [населено място] чрез особен процесуален представител адв. С. К. Йордански срещу решение № 1009 от 23.05.2014г. по в. гр. дело № 576/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение от 15.11.2013г. по гр. дело № 12601/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав и М. К. С. е осъден да заплати на ЗК [фирма], [населено място] сумата 2 110 лв. – разноски за въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт М. К. С. е осъден да заплати на ЗК [фирма] на основание чл. 213 КЗ сумата 26 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 21.09.2012г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 240 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Дали при оспорване истинността на частен свидетелстващ документ тежестта на доказване на автентичността на оспорения подпис лежи върху оспорилия документа или върху другата страна /при условие, че документът не носи подписа на страната, която го оспорва/?
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията, предвидени в чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въз основа на събраните до приключване на устните състезания писмени доказателства, включително одобреното споразумение от 20.03.2009г. по нохд № 44/2009г. на РС Котел, имащо значение на влязла в сила присъда, и заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е приел, че на 23.08.2008г. в [населено място] ответникът М. К. С. при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол над допустимата е причинил пътно-транспортно произшествие като е блъснал намиращите се отстрани на пътното платно две жении, в резултат на което им е причинил телесни увреждания. Автомобилът е застрахован при ищеца с валидна към датата на инцидента комбинирана застраховка, включваща и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и за причинените от ответника на увредените лица от процесното ПТП вреди застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер 20 000 лв. и 6 000 лева преди подаване на исковата молба – съответно на 12.04.2010г. и 06.03.2012г.
При така установената фактическа обстановка решаващият съдебен състав е направил извод за основателност на предявения иск като се е аргументирал с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ и наличието на необходимите предпоставки за възникване на правото на регрес срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие управлявал автомобила след употреба на алкохол. Доводите във въззивната жалба на ответника за отпадане на отговорността му като виновен водач на лекия автомобил са счетени за неоснователни, тъй като с признанието на вината си ответникът е признал и обстоятелствата, при които е причинил телесни увреждания на пострадалите от действията му, независимо от възможността да бъде предотвратено пътнотранспортното произшествие. Във въззивното решение са изложени съображения, че със суброгиране в правата на увредения се ангажира изцяло отговорността на виновния водач за вредите, включително и за лихвите за забава, считано от изплащането на обезщетение на пострадалите лица.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 релевантният правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора и който е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът поддържа, че посоченият от него процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като при наличие на оспорване от него на истинността на подписа на К. С. в процесната полица, съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 3 ГПК в тежест на ищцовото дружество е било да установи при пълно и главно доказване, че положеният подпис е действително на К. С. поради това, че полицата не носи подпис на ответника по иска. Предвид уточнението, че формулираният от касатора правен въпрос се отнася до застрахователната полица, настоящият съдебен състав счита, че процесуалноправният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, е ирелевантен. Този въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, защото ответникът по иска /настоящият касатор/ не е оспорил истинността /в случая автентичността/ на застрахователната полица в предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок. Нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителния отговор, предвид представяне на застрахователната полица в четливо заверено ксерокопие, е направено оспорване на подписа на К. М. С.. Направеното от особения представител на ответника по иска в отговора на исковата молба възражение е за липса на подпис от М. С. и не се отнася до подписа на К. М. С..
Освен, че липсва основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по отношение на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос съществува постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1009 от 23.05.2014г. по в. гр. дело № 576/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.