Определение №451 от 31.7.2015 по ч.пр. дело №1583/1583 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451

гр. София, 31.07.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1583 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Г., представляван от адв. Т., срещу определение № 102 от 19.02.2015г. по в.ч.т.д.№ 44/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8849 от 02.12.2014г. по гр.д. № 5525/2014г. на Русенски районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че воденето на установителен иск, когато търговецът създава пречки и не изпълнява задължението за вписване на определено обстоятелство, е единственият възможен начин да се прекъсне порочната верига, когато задълженото лице – търговец, не заяви за вписване конкретното обстоятелство /в случая заличаването на частния жалбоподател като прокурист/, и при евентуалното уважаване на иска с установяване на подлежащото на вписване обстоятелство по отношение на ответника и след постановяване на решение от съда това решение да се заяви в търговския регистър по съответния ред. Поддържа, че създаденият проблем може да бъде решен от съда единствено с подход, съобразен с целта на закона. Представя изложение по чл.284, ал.3 ГПК, в което възпроизвежда отново оплакванията, изложени в частната касационна жалба.
Ответникът [фирма] не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в случая са касае за неизпълнение от страна на оправомощено от страна на ответното дружество лице да заяви за вписване в търговския регистър настъпилите промени във вписаните по партидата на дружеството обстоятелства, като подаде заявление за заличаване на ищеца Н. Д. Г. като прокурист на „Д. К.”, но че това действие не може да се осъществи посредством искова защита. Позовал се е на чл.40, ал.1 вр. ал.3 и чл.41 ЗТР, предвиждащ санкция за неизпълнение на задължението по чл.6, ал.2 ЗТР за задълженото лице, което не е вписало подлежащо на вписване обстоятелство в определения срок, и е приел, че при нарушение на визираните в исковата молба права е предвиден административен ред за защита и липсва правен интерес от воденето на установителен иск. С оглед на това е заключил, че предявеният иск за установяване, че представителната власт на ищеца – частен жалбоподател, е прекратена по силата на отправено от него уведомление с молба вх. № 13/18.05.2012г., считана за едномесечно предизвестие, изтекло на 18.06.2012г., евентуално, считано от 25.10.2012г. по силата на нотариална покана № 29578, том 10, акт 29 от ответника до ищеца за оттегляне на пълномощията на прокуриста по пълномощно рег. № 6113/2011г., е недопустим.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението си касаторът е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното определение, изложени в частната касационна жалба. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касаторката и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Касаторът не е посочил и обосновал и наличието на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
При този изход на спора на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 102 от 19.02.2015г. по в.ч.т.д.№ 44/2015г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар