О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
гр. София, 21.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4517 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Д. Я. като [фирма] чрез процесуален представител адв. Й. Ц. Й. и адв. В. Д. П. срещу определение № 540 от 12.08.2013г. по ч. т. дело № 558/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на Р. Д. Я. като [фирма] срещу разпореждане № 6325 от 11.06.2013г. по т. дело № 1096/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от едноличния търговец частна жалба срещу разпореждане № 5318 от 13.05.2013г. по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на въззивната инстанция на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е подаване на частна жалба срещу разпореждане на съд за неправилно определен размер на държавната такса, след като частният жалбоподател е внесъл тази такса в размера, указан от съда.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. П. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че обжалваното определение е правилно, тъй като съдебният акт, с който се определя размерът на държавната такса по въззивната жалба не подлежи на обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] и третото лице – помагач [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Варненски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да остави без уважение частната жалба на Р. Д. Я. като [фирма] срещу разпореждане № 6325 от 11.06.2013г. по т. дело № 1096/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от едноличния търговец частна жалба срещу разпореждане № 5318 от 13.05.2013г. по същото дело, въззивният съд е приел, че разпореждането, с което е определен размерът на държавната такса по подадена въззивна жалба, не подлежи на обжалване. Изложени са съображения, че дори и да е определен погрешен размер на държавната такса, инстанционният контрол в тази връзка може да бъде осъществен чрез обжалване на разпореждането за връщане поради невнасяне на определената такса. Аргументите за този извод се основават на разпоредбите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, чл. 261 и чл. 262, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос e релевантен за спора, тъй като от него зависи изходът на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като по релевантния за делото процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 279 ГПК срещу определенията и разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението, респективно разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Разпореждането, с което се оставя без движение въззивна жалба и се определя размерът на дължимата държавна такса за въззивната жалба не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в посочената разпоредба. Хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото с това разпореждане не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Обжалване на този съдебен акт не може да се допусне на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в ГПК. Правилността на разпореждането за определяне на размера на дължимата за въззивната жалба държавна такса не подлежи на самостоятелна проверка, а се проверява в производството по обжалване на разпореждане за връщане на въззивната жалба.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 540 от 12.08.2013г. по ч. т. дело № 558/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.