3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С., 17.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 380/ 2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Т. Т. – от [населено място], Пловдивска обл. срещу Решение № 1751 от 13.ХІІ.2011 г. по гр.д. № 2285/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд с което е потвърдено Решение № 1677 от 4.V.2011 г. по гр.д. № 21 582/ 2010 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която искът, предявен от Г. Д. Каванозов – от [населено място] срещу В. Т. Т. – от [населено място], Пловдивска обл. по чл. 535 и сл. ТЗ е уважен за сумата 10 000 лв., дължима по Запис на заповед от 14.Х.2009 г., със законната лихва от 15.ХІІ.2010 г. и искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за периода 2.VІІ.2010 г. – 15.ХІІ.2010 г. е уважен за 469.08 лв., с оплакване за неправилност. В Молба от 5.ІІІ.2012 г. жалбоподателят сочи основния материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Представя копия от съдебни решения на различни апелативни съдилища, невлезли в законна сила и Р. на ВКС №390/ 24.ІV. 2008 г., постановено по реда на ГПК (отм.).
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Каванозов – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с което са уважени осъдителни искове: по чл. 535 и сл. ТЗ за 10 000 лв., дължима по запис на заповед и за 469.08 лв. – обезщетение за забавено плащане.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело по жалба срещу първоинстанционно решение, постановено по искове с цена до 10 000 лв. Заявените претенции произтичат от запис на заповед – търговска сделка по см. на чл. 286 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ и съгласно чл. 286 ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1 ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват, затова запис на заповед между физически лица, е търговска сделка и решението, постановено по иск, основан на записа на заповед, е постановено по търговско дело. Цената на иска 10 000 лв. за търговско дело е под определения минимален размер за касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК – 10 000 лв., поради което касационната жалба е недопустима. За да е над установения от закона минимален размер на иска по търговско дело по чл. 280 ал. 2 ГПК, трябва първият заявен иск да е с цена поне 10 000.01 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че касационната жалба е недопустима, поради което не следва да обсъжда доводите и възраженията на страните по искането за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Т. Т. – от [населено място], Пловдивска обл. срещу Решение № 1751 от 13.ХІІ.2011 г. по гр.д. № 2285/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: