3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
С., 23.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 902/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за държавни вземания – [населено място] срещу Решение № 207 от 14.VІІ.20110 г. по т.д. № 161/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 86 от 11.ІV.2011 г. по т.д. № 172/ 2008 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение Молбата на НАП – [населено място] по чл. 632 ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството, по съображения, че молителят не е внесъл определената сума 7000 лв. и е недостатъчна предложената сума 1000 лв. Жалбоподатeлят поддържа, че по разрешените правни въпроси за приложението на чл. 632 ал. 4 ТЗ, са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Излага, че като е приел, че в едногодишен срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ молителят следва не само да е подадал молбата за възобновяване, но и да е депозирал необходимата сума за предплащане на разноските, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р.№99/23.VІ.2011 г. по т.д.№ 59/2011 г. на ВКС, съгласно което молбата трябва да е подадена в срока по чл. 632 ал. 2 ТЗ, който срок няма отношение към изпълнение на задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че спорът по делото има за цел разкриване на точното съдържание на нормата на чл. 632 ал. 2 ТЗ и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отказано възобновяване на производство по несъстоятелност на основание молба по чл. 632 ал. 2 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложеният от жалбоподателя правен въпрос за условията по чл. 632 ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряно на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, е релевантен, тъй като от решаването му зависи изходът на делото.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че този въпрос въззивният съд е решил в противоречие със задължителната съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Посоченото Р.№99/23.VІ.2011 г. по т.д.№ 59/2011 г. на ВКС в случая няма приложение, тъй като се отнася за подадена в срока по чл. 632 ал. 2 ТЗ молба за възобновяване на спряно производство по несъстоятелност, неразгледана по съображения, че не е подкрепена с доказателства, установяващи основателността на искането за възобновяване, по който въпрос ВКС е приел, че съдът е бил длъжен да разгледа молбата, а дали същата е подкрепена с доказателства, е въпрос за основателността й. Жалбоподателят не е предплатил разноските 7000 лв., няма готовност в този размер да ги предплати, а предлаганата сума 1000 лв. е недостатъчна за покриване на вече направените разноски в производството по несъстоятелност. Затова разрешаването на въпроса дали в законоустановения срок трябва да е подадена молбата или и да е подкрепена с доказателства, че е депозирана сумата за началните разноски, не е от значение за крайния резултат на делото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, обосновано с доводи, че спорът по делото има за цел разкриване на точното съдържание на нормата на чл. 632 ал. 2 ТЗ и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Ясна е разпоредбата на чл. 632 ал. 2 ТЗ, която урежда възможността спряното производство по несъстоятелност да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ и не се налага тълкуването й в смисъл, различен от вложения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 207 от 14.VІІ.20110 г. по т.д. № 161/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: