4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 92/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
гр.София, 02.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 92/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Ц. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.П. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1257/14.07.2011 год., постановено по гр.дело № 962/2011 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 03.06.2010 год. по гр.дело № 1919/2004 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма]/в ликвидация/, [населено място] и Б. Р. Б. от [населено място] иск по чл.26, ал.2 ЗЗД вр. с чл.268, ал.2 ТЗ за прогласяване нищожност поради липса на съгласие на сключения между ответното дружество чрез ликвидатора му и ответницата Б. договор за покупко-продажба на недвижим имот-собственост на първия ответник с нот.акт № 55, том VІ, рег.№ 24946, н.дело № 1106/2001 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът отново повтаря оплакванията за необоснованост на въззивното решение и противоречието му със закона, излагайки доводи, че в противоречие с практиката на ВКС съдът се е произнесъл по редица процесуални и материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.188 ГПК/отм./, чл.268, ал.2 ТЗ; какъв е обема на представителната власт на ликвидатора; може ли без съгласие на съдружниците при осребряване на имуществото ликвидаторът да сключва отчуждителни сделки с трети лица във вреда на дружеството и приложима ли е разпоредбата на чл.40 ЗЗД-при данни за увреждане да бъде обявена относителна недействителност на сделката. Позовава се на две решения на ВКС № 1328/24.11.2000 год. по гр.дело № 108/2000 год. на V г.о. и № 841/19.01.2010 год. по гр.дело № 3530/2008 год. на ІV г.о. относно приложението на чл.40 ЗЗД, касаещи действия на представителя и договарящото се трето лице във вреда на представлявания.
Ответниците по касационната жалба [фирма]/в ликвидация/, [населено място] и Б. Р./Б./Г. от [населено място] не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност поради липса на съгласие от съдружниците за процесната сделка, сключена на 28.12.2001 год. с нот.акт № 55, том VІ, рег.№ 24946, дело № 1106/2001 год. за продажба на недвижим имот-собственост на обявеното в ликвидация ответно дружество, представляващ УПИ 327 от кв.58 по плана на [населено място] с площ 632 кв.м. за сумата 22120 щ.долара. Анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал съдът е приел, че продажбата е извършена от назначения към него момент ликвидатор в рамките на пълномощията му по закон на ответницата, която не е съдружник или кредитор на дружеството. Направен е решаващия извод, че с назначаването на ликвидатор по предвидения в ТЗ ред е налице дадено по закон съгласие за осъществяването на всякакъв вид прехвърлителни сделки по осребряване на дружественото имущество независимо от конкретния съконтрахент, като ликвидаторът се явява единствен представител на дружеството в ликвидационното производство, заместващ действията на управителните органи на юридическото лице. Наведен е допълнителен довод, че с оглед данните по делото не е налице хипотезата на чл.268, ал.2 ТЗ и не е необходимо съгласие за сделката от останалите съдружници, тъй като приобретателката на имота не е съдружник в ответното дружество.
При тези фактически данни не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на трайноустановена практика на ВКС по поставените материалноправни въпроси относно обема на представителната власт на ликвидатора и възможността да сключва отчуждителни сделки без решение на ОС и изрично съгласие на съдружниците при осребряване на дружественото имущество в ликвидационното производство. Така, например, в решение № 46/19.04.2011 год. по т.дело № 455/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о./постановено по реда на чл.290 ГПК/ е прието, че в производството по ликвидация ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган – чл.269, ал.1 ТЗ. Компетентността на Общото събрание на О. не е изключена изрично от законодателя, но правомощието му по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ е несъвместимо с целите на ликвидацията и следва да се счита отпаднало, като ликвидаторът замества органите на дружеството при вземането на решение за извършване на отчуждителни сделки с недвижими имоти на дружеството по силата на задължението му по чл.268, ал.1 ТЗ. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба и цитираната съдебна практика на ВКС.
Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.268, ал.2 ТЗ, която в случая не намира приложение и не е необходимо съгласието на съдружниците, тъй като с оглед данните по делото имотът е продаден на трето лице, което не е съдружник. Посочената разпоредба представлява изключение от общото правило и не следва да бъде тълкувана разширително, поради което се прилага само при наличие на предвидените в нея условия.
Поставените правни въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.40 ЗЗД, са ирелевантни и не се явяват обуславящи за изхода на спора, тъй като такъв иск по делото няма предявен и съдът не дължи произнасяне по въпроси извън предмета на спора, с който е сезиран – в случая това е искът по чл.26, ал.2 ЗЗД. В тази връзка приложените две решения на ВКС са неотносими, тъй като касаят приложението на чл.40 ЗЗД.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуален въпрос във връзка с нормата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с посочената съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд № 1257/14.07.2011 год., постановено по гр.дело № 962/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: