1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
гр. София, 08.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 755 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е. М. К. от гр. К. чрез процесуалните му представители адв. П. С. В. и адв. Н. Л. Х. срещу определение № 532/30.06.2010г. по ч. т. дело № 501/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което не е допуснат касационен контрол на определение № 1919/08.02.2010г. по в. гр. дело № 1024/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-А гр. отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. М. К. срещу определение от 24.11.2009г. по гр. дело № 14305/2007г. на Софийски районен съд, 44 състав, с което е отменено определението от 11.06.2009г. за конституиране като трети лица помагачи на страната на Е. К. гражданите на Израул И. Москона, А. Москона, Ярон Москона, Д. Москона и Б. Г..
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението и релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК. Поддържа становище, че определението е от категорията на втората група съдебни актове, а именно тези, с които е разрешено по същество друго производство или се прегражда развитието му, тъй като има значение за това, какво ще се приеме за установено във вътрешните отношения между привлеченото лице и подпомаганото такова по един бъдещ процес между тях. Частният жалбоподател се позовава на определение № 468/30.12.2008г. по ч. гр. дело № 2222/2008г. на ВКС, V г. о. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и частната жалба да бъде разгледана по същество.
Ответникът „Д. Д. Ю” ЕООД, гр. София чрез процесуалния си представител адв. А. Т. оспорва частната жалба и поддържа становище, че въззивното определение на СГС не подлежи на касационно обжалване, защото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на други производства. Изложени са и доводи за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Ответникът „И. 2005” АД, гр. София /ищец в производството пред СРС/ не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени Д.ните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че определението на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото за привличане на трето лице– помагач, не подлежи на касационно обжалване. Изложил е съображения, че определенията по чл. 176, ал. 1 ГПК /отм./ не са преграждащи, подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях само когато са постановени за първи път от въззивен съд.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно. Обжалваният въззивен съдебен акт не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което не се допуска привличане на трето лице произтича от закона – чл. 176, ал. 1, изр. второ във връзка с чл. 213, б. „б” ГПК /отм./, понастоящем чл. 220, изр. второ ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилно съдебният състав се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. дело № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 5, съгласно която определението, с което се отказва встъпване или привличане на трето лице по чл. 174 и чл. 175 ГПК /отм./ не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно определението по чл. 176, ал. 1, изр. второ ГПК /отм./, сега чл. 220, изр. 2 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което СГС се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен акт не е от категорията и на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определенията, постановени по искане за конституиране на трето лице -помагач поради встъпване или привличане не отговорят на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, с установителната сила на мотивите на решението. С недопускане на трето лице – помагач в процеса постановеното решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и насрещната страна.
Неоснователно е позоваване на определение № 468/30.12.2008г. по ч. гр. дело № 2222/2008г. на ВКС, V г. о. Действащата понастоящем практика е в смисъл, че въззивните определения, постановени по частна жалба срещу определение, с което не е допуснато конституиране на трето лице – помагач, не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 535 от 19.10.2009г. по ч. т. д. № 467/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 104 от 09.02.2010г. по ч. т. д. № 2/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 106 от 09.02.2010г. по ч. т. д. № 874/2010г., ВКС, ТК, IІ т. о., определение № 11 от 07.01.2010г. по ч. т. д. № 683/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 58 от 25.01.2010г. по ч. т. д. № 40/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 230 от 04.05.2010г. по ч. гр. д. № 212/2010г., ВКС, ГК, I. г. о. и други.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 532/30.06.2010г. по ч. т. дело № 501/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.