5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 06.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1582 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] /преди с наименование [фирма]/ срещу решение № 2304 от 27.11.2012г. по в. дело № 2840/2011г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 3005 от 28.06.2012г. по гр. дело № 17186/2011г. на Варненски районен съд, 21 състав и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на въззиваемия /ищец/ Сдружение с нестопанска цел „Ловно – рибарско дружество“, [населено място] сумата 410 лв. – разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 17 880,36 лв., представляваща начислена електроенергия за периода 03.04.2011г. – 29.09.2011г. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 540,21 лв. – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Посочва, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума съгласно изискванията на чл. 38, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 37, т. 4 и т. 7 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване /СТИ/. Касаторът релевира доводи, че е необходимо да бъде дадено ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл. 98а и чл. 104а ЗЕ поради следните съображения: корекционните процедури нямат санкционен характер, а представляват претенция за реално изпълнение на задължението за плащане на цената на доставената и потребена енергия; съществуващата съдебна практика освобождава абонатите от отговорност за плащане, без да държи сметка дали е налице неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване; тази практика създава условия за дискриминация на електроразпределителните дружества, които за разлика от други оператори на преносни мрежи, са лишени от възможността да бъде улеснена събираемостта на вземанията им; създадената съдебна практика е израз на липсата на институционален синхрон в защитата на правата на потребителите; корекционните процедури са форма на фикционно измерване на доставени до потребителя количества електроенергия; защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде дадена и чрез ангажиране от страна на потребителя на активни действия, които биха способствали опазването и следенето за неизвършване на неправомерни манипулации в измервателните уреди от страна на недобросъвестни лица.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Ловно – рибарско дружество“, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от касатора доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер 1642048 за обект, находящ се в [населено място], местност Черешова градина, като дължи заплащане на доставената енергия на ответника. Поради извършена проверка на обекта и констатация, че въпреки спирането за неплатени сметки, абонатът има захранване с кабел от шиннасистема на ГРТ до изходящ предпазител А2, ответното дружество е извършило корекция на сметката на ищеца по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ към ДПЕЕЕМ за потребена електроенергия за минал период от 03.04.2011г. до 29.09.2011г. С оглед характера на протокола за извършена проверка като частен документ и неподписването му от ищцовата страна решаващият съдебен състав е направил извод, че той не се ползва с материална доказателствена сила и обективираните в него констатации не обвързват съда.
Въззивната инстанция е изложила и съображения, че дори в хипотезата на осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕ корекционна процедура едностранно коригираната сметка на потребителя за минал период не може да породи правни последици поради нищожност на клаузата на чл. 38 от ОУ, предвиждаща ред за санкциониране на потребителя, на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Изводът за основателност на предявения иск е аргументиран с липсата на предвидена в Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрически мрежи и Наредбата за лицензиране на дейностите на енергетиката възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период, като подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
Въззивният съд е приел, че в тежест на ответното дружество е установяване на обстоятелството, че едностранно коригираната сума представлява точния размер на дължимото обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на задълженията на потребителя на електроенергия, свързани с необходимото съдействие за точно изпълнение на задълженията на доставчика на стоката. Изложил е съображения за невъзможност за установяване на точния размер на вредите от неточното изпълнение на задълженията от страна на потребителя и произволно едностранно определяне от ответника на срока за корекция от 180 дни, предвид липсата на точен момент на предходна проверка на обекта на ищеца.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По отношение на релевантния за спора материалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил. Освен цитираните от въззивния съд решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г., решение № 29/15.07.2011г. по т. д. № 255/2010г. и решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г., съществуват и множество други решения на състави на ВКС, Търговска колегия, например решение № 177/12.12.2011г. по т. д. № 1008/2010г. на ВКС, II т. о., решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г., решение № 104/05.07.2010г. по т. д. № 885/2009г., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г., решение № 57/28.05.2012г. по т. д. № 436/2011г. и други, в които е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Коригирането на сметките въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Доставчикът на електроенергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в приети от самия него общи условия, които поради неравноправния си характер са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. При наличие на задължителна практика по обусловилия изхода на делото правен въпрос искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно. Настоящият съдебен състав поддържа изцяло формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика, която е съобразена и от въззивния съд, а фактът, че касаторът я счита за неправилна, не налага промяната й в желаната от него насока.
Постоянната практика на ВКС по релевантния материалноправен въпрос не се налага да бъде променяна предвид обстоятелството, че обществените условия не са променени. Визираните в изложението промени в Закона за енергетиката, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., не могат да бъдат взети предвид, тъй като те имат действие занапред и са неприложими към конкретния случай, при който корекцията се отнася за сметки за ел. енергия за предходен период преди измененията /от 03.04.2011г. до 29.09.2011г./.
Останалите оплаквания и правни доводи в приложеното изложение представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2304 от 27.11.2012г. по в. дело № 2840/2011г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: