3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
С., 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1183/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Л. Г. – от [населено място] срещу Решение № 832 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 529/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 10.12.2010 г. по гр.д. № 10206/ 2009 г. на СГС, в частта с която искът на С. Л. Г. – от [населено място] срещу ЗАД [фирма] – [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата 45 000 лв. до 100 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 23.05.2009 г. в [населено място], със законната лихва, считано от 23.10.2009 г. и искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 2 292.59 лв. – обезщетение за периода 23.05.2009 г. – 23.10.2009 г. – до 5000 лв., като първоинстанционното решение като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която исковете са уважени в посочените размери. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и необоснованост – нарушен е принципът на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД – присъденото застрахователно обезщетение се явява крайно занижено с оглед претърпените неимуществени вреди. Описва нанесените телесни увреждания и проведеното лечение, което продължава и понастоящем, причинените затруднения в придвижването и козметичните дефекти на лявото бедро от извършените операции, получената начална коксартроза, бавното зарастване на костите, следствие на което е претърпял изключително интензивни болки и страдания, търпи ги и ще ги търпи и за вбъдеще, което предпоставя неимуществени вреди в много по-голям размер от колкото е присъденото застрахователно обезщетение. В Молба от 12.08.2011 г. жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД, като трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по – точно прилагане на принципа на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД, и до развитие на правото. Жалбоподателят счита, че най-противоречива е съдебната практика – на съдилищата в страната и на ВКС – по отношение прилагането на чл. 52 ЗЗД, като присъдените обезщетения са в пъти различни при еднакви търпени неимуществени вреди. Сочи, че ВКС изостава с практиката по чл. 52 ЗЗД, която се базира на стари решения, като практиката на САС значително превишава размера на присъдените от ВКС обезщетения по стария ГПК. Жалбоподателят в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поддържа, че прилагането на чл. 52 ЗЗД трябва да е точно, правилно да се прилагат доказателствата, за да не стигат различните съдилища до различни изводи и като описва нарушенията, допуснати от въззивния съд на чл. 52 с оглед посочените причинени увреждания и претърпените неимуществени вреди, иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Представя копия от две невлезли в сила решения на САС.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени осъдителни искове, както и че цената на първия не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи, че по разрешения по делото материалноправен въпрос: за приложението на чл. 52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на постановеното решение относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 266 КЗ и в какъв размер следва да се определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Тъй като решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно това налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника – застраховател за причинените на ищеца неимуществени вреди, предмет на обсъждане е въпросът за размера на обезщетението.
По този въпрос не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, посочена и от жалбоподателя. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 45 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото – възрастта на ищеца, характера и степента на травматичните увреждания, възстановителния период, проведеното оперативно лечение, причинената от фрактурите коксартроза на лявата тазобедрена става, обстоятелството, че лечението продължава, претърпените болки и страдания следствие на уврежданията – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 45 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на зстрахователно обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 832 от 16.05.2011 г. по гр.д. № 529/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: