Определение №612 от 9.7.2012 по ч.пр. дело №403/403 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 612

София09.07.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 403/ 2012 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 16213 от 8.ХІ.2011 г. по ч.гр.д. №12 452/ 2011 г. на СГС, с което е отменено Разпореждане от 5.VІІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 23 509/2011 г. на СРС, 34 с. и [фирма] – [населено място] е осъден да плати на Б. Иванова Н. – от [населено място], [община] 7380 евро, с левова равностойност 14 391 лв. – капаро по предварителен договор от 24.ІХ.2007 г., 2 388.23 лв. – неустойка по договора и 1100 лв. – разноски и делото е върнато за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят отново поддържа оплакване за неправилност на определението, сочи, че е решен съществен материалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представя копия от Опр. от 4.VІІ.2011 г. по ч.гр.д.№ 293/2011 г. на Ловешки окр.съд и от Опр. от 22.ІІ.2012 г. по т.д.№ 427/2011 г. на Варненски окр.съд, постановени по частни жалби срещу разпореждания, с които са отхвърлени заявления за издаване на заповеди по чл. 410 и по чл. 417 ГПК. Иска определението да се отмени.
Ответницата по частната касационна жалба Б. Иванова Н. – от [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като недопустима, като счита, че жалбоподателят не е посочил касационни основания, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 419 ГПК, е отменено разпореждане, с което е отказано издаване на заповед по чл. 410 ГПК и въззивният съд е уважил искането на заявителя. Така постановеният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени изчерпателно в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 т ГПК – на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се произнася по жалба срещу разпореждане за отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не попада в кръга на тези по чл. 274 ал. 3 ГПК, тъй като не е преграждащо, с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му – с определението не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на СГС, е изчерпан инстанционният контрол за обжалване.
В този смисъл е установената съдебна практика – както е прието от ВКС в Опр. № 245/12.ІІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 148/ 2010 г. Опр.№ 512/24.VІ.2010 г. по ч.т.д.№284/2010 г., Опр.№404/8.VІ.2010 г. по ч.т.д.№444/2010 г., Опр.№ 300/ 26.VІ.2010 г. по ч.т.д. № 254/2010 г., Опр.№ 422/18.VІ. 2010 г. по ч.т.д.№406/2010г. и Опр. № 204/11.ІІІ.2010 г. по ч.т. д. №19/2010 г., заповедта за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК и определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274 ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 16213 от 8.ХІ.2011 г. по ч.гр.д. №12 452/ 2011 г. на СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top