1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
С., 13.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 478/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от ЗАД [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. В. М., срещу определение № 748 от 20.11.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 727/2013 г. Със същото се потвърждава определение № 3 349/16.08.2013 г. на Варненския окръжен съд по т. д. № 827/2013 г. в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на СГС.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (съдържащо се в жалбата) са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – Ю. В. Р. от [населено място] е изразила становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на направените съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 07.02.2014 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 827/2013 г. пред Варненски окръжен съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ от Ю. В. Р. от [населено място] срещу ЗАД [фирма] [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 31 942,69 лв., от което – неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени – 1 942,69 лв. Производството по делото е спряно, поради подадена частна жалба от ответното дружество срещу определение № 3 349/16.08.2013 г. в частта, с която е отхвърлено искането на застрахователя за прекратяване на делото и изпращането му на СГС на основание чл. 118 ГПК. Изложени са доводи, че ищцата се явява потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. Апелативен съд [населено място] е потвърдил посочения съдебен акт с определение № 748 от 20.11.2013 г. по ч. т. д. № 727/2013 г. – (предмет на настоящото производство) позовавайки се на константната практика на Върховен касационен съд в цитираните определения, постановени по реда на новия ГПК.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба процесуалноправният въпрос, обусловил решаващата воля на съда най-общо е свързан с приложението на чл. 113 ГПК. Жалбоподателят е представил определения на ВКС в подкрепа на твърденията си за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените съдебни актове представляват изолирани случаи и са възприели различни разрешения с оглед на конкретните особености във всеки случай. В трайната си практика Върховният касационен съд вече се е произнесъл по приложението на нормата на чл. 113 ГПК към искове за заплащане на застрахователно обезщетение /макар и по други видове застраховки) – определение № 474 от 5.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. , определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г., ІІ т. о., определение № 158 от 01.03.2010 г. по ч. т. д. № 102/2010 г., ІІ т. о., определение № 876 от 12.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 775/2011 г., І т.о, определение №476 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 40/2012 г., І т.о., определение 85 от 31.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 18/2013 г., ІІ т.о. и др.). В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК се дерогира. Определенията са постановени по частни жалби при действието на чл. 274, ал. 3 от ГПК и представляват задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за долустоящите съдебни инстанции, с която е съобразено атакуваното определение на Варненски апелативен съд. Приложението на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност по искове за заплащане на застрахователно обезщетение се обосновава с разпоредбата на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането – „Потребител на застрахователни услуги“ е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.”. В посочената разпоредбата законодателят не прави разграничение между физически и юридически лица при дефиниране на понятието „потребител”.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд. При този изход на делото в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят на основание чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 81 и чл. 78, ал. 3 ГПК направените и поискани с отговора на жалбата съдебни разноски в размер на сумата 1 000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 748 от 20.11.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 727/2013 г.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Ю. В. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. А. Т.” № 1, ет. 3, ап. 8 сумата от 1 000 (хиляда) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: