4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
С., 27.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1720/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Н. Л. – от [населено място] срещу Решение № 2006 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 3334/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 4904 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 12829/ 2010 г. на СГС, с която искът му срещу [фирма] – [населено място] по чл.226 а.1 КЗ е отхвърлен над сумата 15 000 лв. до 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 27.09.2010 г. в [населено място], със законната лихва от 27.09.2010 г., с оплакване за неправилност – нарушен е принципът на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД – присъденото застрахователно обезщетение се явява занижено и крайно несправедливо. Жалбоподателят описва нанесените телесни увреждания и остатъчните явления следствие увреждането, намаления обем с 25% в движенията на дясната раменна става и поддържа, че съдът е нарушил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено както с оглед установената съдебна практика, така и съобразно лимита 1 000 000 лв. по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” и сочи допуснатите от съда нарушения при постановяване на решението. В р. ”Изложение на касационните основания” поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД, че при прилагане критерия на справедливост съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства, продължителността им, че съдът не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. Жалбоподателят аргументира, че застрахователната сума по застраховка ”гражданска отговорност” следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл. 52 ЗЗД, като съдът не е съобразил постановените в §27 ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди. Прави оплакване, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, вр. П. ВС № 4/1968 г., съдържащо указания за справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт. Обосновава, че трябва да се уеднакви съдебната практика по присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по – точно прилагане на принципа на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД, и до развитие на правото. Жалбоподателят счита, че най-противоречива е съдебната практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, като присъдените обезщетения са в пъти различни при еднакви търпени неимуществени вреди. Сочи, че ВКС изостава с практиката по чл. 52 ЗЗД, която се базира на стари решения, като практиката на САС значително превишава размера на присъдените от ВКС обезщетения по стария ГПК. Жалбоподателят на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК излага, че прилагането на чл. 52 ЗЗД трябва да е точно, правилно да се прилагат доказателствата, за да не стигат различните съдилища до различни изводи, и като обосновава, че при определяне размера на застрахователното обезщетение е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото – Р.№ 749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК, като следва да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент, иска да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло предявения иск.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по разрешения по делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ответника, по иска по чл. 226 ал. 1 КЗ. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният по делото материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на решението относно това кои са предпоставките за уважаване на иска срещу застрахователя и в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, и този въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Решението, като необжалвано от ответника, е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 15 000 лв., с което е установено, че са налице условията на закона за ангажиране отговорността на ответника по иска по чл. 226 ал. 1 КЗ за причинените на ищеца неимуществени вреди, затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението.
По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед създадената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 15 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото – характера на травматичните увреждания, възрастта на ищеца, проведеното лечение, периода и интензитета на понесените болки и страдания, причинени от фрактурата остатъчни явления – подутина, образувана от натрупано костно вещество на мястото на счупването, намален обем с 25% в движенията на дясната раменна става, което не е от съществено значение за нормалния начин на живот на ищеца, дискомфорта в мястото на счупването при влажно и студено време и при физическо натоварване за период не по-малък от 2 години – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 15 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на дължимо от застрахователя обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2006 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 3334/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: