5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 996/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр.София, 18.12.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 996/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ю.Р. от АК-П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 870/23.05.2012 год., постановено по гр.дело № 296/2012 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 4014/14.11.2011 год. по гр.дело № 22122/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 18310/2009 год. на РС-Пловдив за сумата 15 816,05 лева, представляваща неизплатена цена на закупени стоки по шест броя приемно-предавателни протоколи през периода 18.04.2008 год. – 17.06.2008 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски в заповедното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката на събраните доказателства, без да формулира конкретно съществения материалноправен или процесуален въпрос, касаторът твърди най-общо, че се касае за приложението на чл.301 ТЗ по отношение действията на лица без представителна власт подписали приемно-предавателните протоколи, и, които не се ползуват с материална доказателствена сила за установяване на валидно сключени договори за търговска продажба. Позовава се на фактите по делото и приложените към жалбата р.№ 62/25.06.2009 год. по т.дело № 546/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и р.№ 1859/16.11.2001 год. по гр.дело № 359/2001 год. на ВКС, V г.о. – постановено по реда на отменения ГПК от 1952 год., както и на цитираните две решения на Пловдивския апелативен съд по в.гр.дело № 1391/2002 год. и по в.гр.дело № 778/2003 год., които не са представени и за които няма данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи сумата по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 15 816,05 лева, представляваща неизплатена цена на закупена стока по представените шест броя двустранно оформени приемно-предавателни протоколи. Прието е с оглед данните по делото, че през процесния период между страните са съществували трайни търговски отношения по договор за търговска продажба, който е консенсуален и сключването му може да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително показанията на разпитания свидетел, съдът е приел за доказан факта на получаване на процесните стоки, независимо че подписът в двустранно оформените приемно-предавателни протоколи не е на управителя на ответното дружество Д. К., тъй като стоките са заявявани от него по телефона и са извозени от склада на продавача с осигурен от купувача автомобилен транспорт. Наведени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ, дори ако подписалият протоколите е действувал без представителна власт се презумира, че търговецът е потвърдил действията му, тъй като не се е противопоставил веднага след узнаването.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на чл.301 във вр. с чл.327 ТЗ и преценката от съда на представените по делото приемно-предавателни протоколи, които при липса на други писмени доказателства не са достатъчни за установяване на валидно сключен договор за търговска продажба.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на делото. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В случая наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика по въпроса, че договорът за продажба на стоки е консенсуален, а не формален. Писмената форма има само доказателствено значение и сключването му може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в който смисъл е обжалваното решение. Що се касае до спорният въпрос дали купувачът е получил стоката по двустранно оформените приемно-предавателни протоколи, отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, обсъдил е в цялост събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което е приел, че ответника-купувач е получил процесната стока, поради което дължи заплащане на цената й. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото при съобразяване с принципа за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка приложените към касационната жалба решения на различни състави на ВКС по конкретни дела не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти и доказателства по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос.
Аналогично е положението и по отношение действието на презумпцията, предвидена в разпоредбата на чл.301 ТЗ. В случая, с оглед конкретните данни по делото, съдът е приел, че купувачът е потвърдил действията на лицето подписало се за получател на стоката от името на търговеца, тъй като противопоставянето му на извършените действия без представителна власт е направено след предявяването на иска, а не веднага след узнаването им, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.327 и чл.301 ТЗ са достатъчно ясни и по приложението им е налице съдебна практика на ВКС, постановена при действието на чл.290 ГПК – р. по т.дело № 416/2010 год. на ТК-І т.о.; р. по т.дело № 546/2010 год. на ТК-І т.о.; р. по т.дело № 588/2010 год. на ТК-ІІ т.о. и др.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 870/23.05.2012 год., постановено по гр.дело № 296/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ