5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 354/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр.София, 12.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 354/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Д. Ж. Д. с фирма „Ди-Пи-Д. Д.”, гр.Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р.Величков от АК-Варна срещу решението на Бургаския апелативен съд № 7/01.02.2010 год., постановено по т.дело № 4/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Окръжен съд-Сливен № 29/04.12.2009 год. по гр.дело № 57/2009 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „М. фактор”ЕООД, гр.Сливен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 34 511,40 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за изработка, сключен между страните на 29.12.2008 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и клаузите на сключения договор, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становище, че с изтичане на уговорения срок е налице неизпълнение от страна на изпълнителя, при което положение се дължи на възложителя уговорената неустойка за забава независимо от факта, че е забавено изпълнението само на част от договорените мебели.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, а именно: наличието на частично изпълнение в договорения срок от страна на изпълнителя лишава ли възложителя от правото му да претендира уговорената неустойка за забавено изпълнение, ако кредиторът е приел без възражение забавеното изпълнение на длъжника. Излага съображения за наличие на противоречива съдебна практика както и за противоречие на обжалваното решение с постоянната практика на ВКС по така поставения въпрос, позовавайки се на приложените към касационната жалба съдебни решения, както следва: р. на С. по гр.дело № 2130/2008 год., р. на С. по гр.дело № 2103/2008 год./за което липсват данни, че е влязло в сила/, р. по т.дело № 52/2005 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., р. по т.дело № 1/2006 год. на ВКС-ТК-ІІ т.о., р. по т.дело № 697/2008 год. на ВКС-ТК-ІІ т.о./последното постановено по реда на чл.290 от новия ГПК/ и р. по т.дело № 264/2008 год. на ВКС-ТК.
Ответникът по касационната жалба „М. фактор”ЕООД, гр.Сливен чрез процесуалния си представител адвокат Р.Величков от С. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на част от договорената продукция по сключения между страните договор за изработка на мебели. По делото е безспорно установено, че изпълнителят е изработил и предал на възложителя цялото заявено количество мебели, които са приети от страна на възложителя без забележка в количествено и качествено отношение видно от двустранно оформените от страните приемно-предавателни протоколи. Установено е също и не се спори, че част от мебелите са предадени със закъснение спрямо посочения в договора краен срок за изпълнение 09.02.2009 год., като окончателното приключване на доставките е станало на 09.03.2009 год. Анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е приел, че забавата не се дължи на виновно неизпълнение от страна „М. фактор”ЕООД, а по причина на това, че в хода на изпълнението със съгласие на страните и извършено изменение в асортимента и количеството на първоначално договорените мебели, което логично е довело и до удължаване на технологично необходимото време на изработването им спрямо първоначално договорения срок за изпълнение. В тази връзка с оглед конкретните данни по делото съдът е направил решаващия извод, че липсва правно основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на претендираната неустойка за забава, тъй като забавеното изпълнение не се дължи на виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на „М. фактор”ЕООД.
Видно от съдържанието на касационната жалба формулираният от касатора материалноправен въпрос е следния: наличието на частично изпълнение в договорения срок от страна на изпълнителя по договора за изработка лишава ли възложителя от правото му да претендира уговорената неустойка за забавено изпълнение, ако кредиторът е приел без възражение забавеното изпълнение на длъжника. Така поставеният въпрос е важен, но не се явява съществен с оглед изхода на спора, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Това е така, защото съдът е отхвърлил иска по чл.92, ал.1 ЗЗД не защото кредиторът-ищец поначало няма право да претендира неустойка за приетото забавено изпълнение, а защото с оглед данните по делото длъжникът няма вина за забавата.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че последиците от частично виновно изпълнение се уреждат по правилата на забавата, тъй като длъжникът изпада в забава относно неизпълнената част ако задължението е делимо и с оглед естеството на престацията по силата на закона или по съгласие на кредитора изпълнението на част от престацията има погасителен ефект. Поначало забавата трябва да се отличава от забавеното изпълнение, при което е налице изпълнение, макар и закъсняло. Предпоставката за забавата е закъснението да се дължи на причина, за която длъжникът трябва да е виновен. Само ако длъжникът е отговорен за закъснението, той изпада в забава. В тази връзка той се освобождава от последиците на забавата, ако причината за забавеното изпълнение не е по негова вина, каквито в случая са данните по настоящото дело.
С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, които имат предвид противоречие с практиката на ВКС или противоречива съдебна практика по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от решаващо значение за крайния изход на настоящото дело. Както вече беше посочено, изложеният в касационната жалба въпрос не се явява съществен, тъй като отговорът му не би повлиял по никакъв начин за изхода на спора, който е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело във връзка с причините за забавеното изпълнение. Ето защо, приложените към касационната жалба съдебни решения в случая са неотносими и не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и в тях се третират въпроси различни от предмета на настоящото дело. Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност, същите представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 7/01.02.2010 год., постановено по т.дело № 4/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: