1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
С., 14.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 197/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Б. – Д., срещу определение № 3 512 от 08.09.2011 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 529/2011 г. Със същото се оставя без уважение жалбата на дружеството против разпореждане № 11 825 от 03.06.2011 г. по ч. гр. д. № 3 947/2011 г. на Районен съд [населено място], с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници Д. А. К. и Г. С. К., и двамата от [населено място] за следните суми: 22 470 лв. – главница; 905,61 лв. – договорна лихва за периода 07.10.2010 г. до 20.04.2011 г; 65,48 лв. – наказателна лихва за същия период по сключен договор за потребителски кредит между банката и длъжниците от 07.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на заявлението – 11,05,2011 г. до окончателното изплащане на вземането.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане № 11 825 от 03.06.2011 г. по ч. гр. д. № 3 947/2011 г. на Бургаският районен съд е отхвърлил заявлението на жалбаподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници Д. А. К. и Г. С. К., и двамата от [населено място] за следните суми: 22 470 лв. – главница; 905,61 лв. – договорна лихва за периода 07.10.2010 г. до 20.04.2011 г; 65,48 лв. – наказателна лихва за същия период по сключен договор за потребителски кредит между банката и длъжниците от 07.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на заявлението – 11.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В същото няма отразяване на настъпилите обстоятелства, довели до предсрочна изискуемост на кредита: невнасяне на съответната погасителна вноска от длъжника (което да доведе до автоматична предсрочна изискуемост на кредита), нито са посочени други обстоятелства, довели до автоматична предсрочна изискуемост на задължението, моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита при условията на договора, не е посочена и начислената за отделните периоди от време наказателна лихва, а представлява едно заключение на заявителя за наличие на вземане към длъжниците, респ. задължение – главница, договорна и наказателна лихва.
Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от заявителя пред БОС, която с определение № 3 512 от 08.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1 529/2011 г. (предмет на обжалване в настоящото производство) я оставя без уважение. Съдът е приел, че представеното извлечение от счетоводни книги не съдържа достатъчна индивидуализация на вземането и не са представени доказателства за предсрочната изискуемост на същото.
От данните по делото и наведените от жалбоподателя доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е видно, че е въпросът, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и за който се твърди наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на банките, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Съгласно константната практика на ВКС, задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № FL 549 766/07.06.2010 г. при непогасяване изцяло или отчасти на която и да я вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, вземането на банката става автоматично предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на същия, за което банката не уведомява кредитополучателя/солидарния длъжник – чл. 14.5 от договора. В представеното пред БРС извлечение от сметката на длъжниците към 20.04.2011 г. обаче е посочено само и единствено просрочената главница (22 470 лв.), договорена лихва (905,61 лв.) и просрочената наказателна лихва за периода от 07.10.2010 г. до 20.04.2011 г. вкл. (65,48 лв.). Банката не е представила доказателства за обстоятелствата довели до предсрочна изискуемост на вземането – кои вноски не са платени, техните размери, други обстоятелства, които съгласно Договора са довели до предсрочна изискуемост на кредита – моментът на настъпване на изискуемостта на вземането, периоди за начисляване на лихвата, както и на наказателните лихви. Всичко изложено дотук налага извода, че представеното извлечение от счетоводна сметка не съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, ал. 2 ГПК, въз основа на който да бъде издадена исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради недостатъчна индивидуализация на вземането и неговата изискуемост и ликвидност.
Цитираните от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Бургаският окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3 512 от 08.09.2011 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 529/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: