4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
София, 16.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 731/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение от 29.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 11 786/ 2009 г. на СГС, ІІ ”г” отд., с което е потвърдено Решение № ІІ-ХІ-19 от 1.VІІ.2009 г. по гр.д. № 28 323/ 2008 г. на СРС, 57 с., с което ЗПК [фирма] -[населено място] е осъдено да плати на Ф. ”Б. и образователни ресурси в България” -[населено място] сумата 7988.88 лв. – причинени на 1.І.2008 г. имуществени вреди от водач Р. С. Т. на МПС с рег. № СА 9952 КК, застрахован по застраховка ”Гражданска отговорност”, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, със законната лихва от 17.ІХ.2008 и сумата 835.74 лв. – лихва за забава за периода 10.І.2008 г. – 17.І.2008 г., с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон. В Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: какъв следва да бъде способът за определяне на обезщетения, когато не са представени доказателства за действително извършени разходи за ремонт на автомобила и следва ли да се прилагат нормативите, установени[населено място] към Наредба № 24/8.ІІІ.2006 г. за задължителното застраховане, който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателят излага, че в чл. 203 КЗ е регламентиран лимит на отговорност, като е въведено правилото за действителната стойност на увреденото имущество, като предвид разликите във възможните способи за остойностяване на имуществото, е създадена Методиката, приета[населено място] №24 за задължителното застраховане от 8.ІІІ.2006 г., с която е установено, че съдържащите се в Методиката нормативи, се прилагат когато не са налице доказателства за извършения ремонт на автомобила. Жалбоподателят счита, че е недопустимо прилагането на друг способ за остойностяване на вредите (по пазарни цени), тъй като не са налице изискванията на чл. 4 от Методиката, защото пазарът, включително този за части и детайли за леки автомобили, се определя изключително от конюктурни фактори, като търсене и предлагане, като стойностите нямат константна величина и когато собственикът не представя доказателства за ремонта, приложимият способ за остойностяване на щетите, е методът на експертна оценка, който в нарушение на закона не е възприет от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба Ф. ”Б. и образователни ресурси в България” -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос: какъв е способът за определяне на обезщетение за имуществени вреди, нанесени при ПТП на застраховано МПС по риска “Гражданска отговорност” и следва ли да се прилага Методика – Приложение №1 към чл. 15 ал. 4 от Наредба № 24/8.ІІІ.2006 г. за задължителното застраховане, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за което не е достатъчно само решаването на въпроса да е от значение за точното прилагане на закона.
По изложения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, създадена на основание чл. 290 ГПК, която е в смисъл, че дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди, следва да се определи в рамките на договорената застрахователна стойност, съобразно доказания размер на вредата, който съгласно чл. 15 ал. 2 и 3 от Наредба № 24/ 8.ІІІ.2006 г., не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, която не може да надвишава пазарната му стойност (без коефициент за овехтяване) към деня на застрахователното събитие – Р. №79 от 2.VІІ.2009 г. по т.д.№156/2009 г. на ВКС, Р.№ 6 от 2.ІІ.2011 г. по т.д.№293/2010 г. на ВКС и Р.№115 от 9.VІІ. 2009 г. по т.д.№627/ 2008 г. В последното решение ВКС е приел, че при застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от застрахователната сума, в рамките на която се определя стойностният еквивалент на вредата, подлежаща на репариране, като при определяне на размера, съгласно чл. 203 ал. 1 и 4 КЗ, застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането. По отношение приложението на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС – Приложение №1 към чл. 15 ал. 4 от Наредба №24/8.ІІІ.2006 г. на КФН, ВКС е изложил, че същата не отразява адекватно действителната стойност на причинените вреди по см. на чл. 273 ал. 2, чл. 203 ал. 2 КЗ и чл. 15 ал. 2 и 3 от Наредба № 24/ 2006 г., тъй като не отчита пазарната стойност, достатъчна за закупуване на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта към настъпване на застрахователното събитие.
Жалбоподателят не развива съображения да се касае до въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед създадената съдебна практика за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди на увредено МПС, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 29.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 11 786/ 2009 г. на СГС, ІІ ”г” отд.
ОСЪЖДА ЗК[фирма] -[населено място] да плати на Ф. ”Б. и образователни ресурси в България” -[населено място] 350 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: