3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1216/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр.София, 02.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1216/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н. от [населено място]-трето лице-помагач в процеса на страната на ответника Гаранционен фонд, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Н.Д. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 651/12.07.2010 год., постановено по гр.дело № 2963/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 2028/11.05.2005 год. по гр.дело № 4792/2007 год. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Ц. И. С. от [населено място] срещу Гаранционен фонд иск по чл.88 ЗЗ/отм./ за разликата над присъденото обезщетение от 40 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 27.06.2005 год. по вина на помагача до предявения размер от 84 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Излагат се съображения, че необосновано и в противоречие с данните по делото съдът е определил размера на дължимото обезщетение по чл.88 ЗЗ/отм./, който според касатора-помагач по делото е твърде завишен и не кореспондира с размера на вредите, като е нарушен принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия. Навеждат се доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба Ц. И. С. от [населено място] и Гаранционен фонд [населено място] не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, констатира следното:
Предмет на подадената касационна жалба е въззивното решение на САС постановено по гр.дело № 2963/2009 год. Въззивното дело е образувано по жалба на ищеца Ц. С. срещу първоинстанционното решение на СГС по гр.дело № 4792/2007 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Гаранционен фонд иск по чл.88 ЗЗ/отм./ за разликата над присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лева до предявеният размер от 84 000 лева. В останалата му осъдителна част първоинстанционното решение е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано с въззивна жалба от ответника-Гаранционен фонд, а след като апелативният съд е констатирал, че подадената от третото лице-помагач на негова страна делинквента Н. Н. /касатор в настоящото производство/ въззивна жалба се явява просрочена, с определение от 15.02.2010 год. въззивното производство по отношение на тази жалба е било прекратено. Прекратителното определение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано с частна жалба от помагача пред Върховния касационен съд. При това положение предмет на въззивното производство се явява първоинстанционното решение на СГС само в отхвърлителната му част, тъй като дейността на въззивния съд е ограничена в рамките на подадената от ищеца въззивна жалба. В тази връзка с постановеното въззивно решение САС е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част. По отношение осъдителните му части първоинстанционното решение на СГС е влязло в законна сила като необжалвано. Видно от съдържанието на касационната жалба, обаче, оплакванията в нея фактически се отнасят до размера на присъденото с решението на първоинстанционния съд обезщетение от 40 000 лева, което ответникът Гаранционен фонд, чийто помагач се явява касатора е осъден да заплати на основание чл.88 ЗЗ/отм./, което не е било предмет на въззивното производство и на постановеното въззивно решение.
При тези фактически данни подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като с оглед разпоредбата на чл.280 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, а не решенията на първоинстанционния съд. В случая касаторът няма правен интерес да обжалва самото въззивно решение, което касае отхвърлената част от предявения иск и е в полза на подпомаганата страна.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. К. Н. от [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 651/12.07.2010 год., постановено по гр.дело № 2963/2009 год.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: