1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
гр. София, 26.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 672 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. М. от с. С., Х. област чрез процесуалния му представител адв. Й. С. Й. срещу определение № 427 от 24.06.2010г. по ч. гр. дело № 252/2010г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 1903 от 05.05.2010г. по ч. гр. дело № 758/2010г. на Л. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на М. М. М. от с. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „М. – 90” АД, гр. Л. за сумата 6 000 лв., произтичаща от анекс от 05.02.2010г. към договор № 28/14.05.2009г. и законна лихва до изплащане на вземането.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Поддържа становище, че съдът не е съобразил, че анексът е неразделна част от сключения договор, грубо е нарушил волята на страните, подписали анекса с цел да определят размера на задължението по договор № 28/14.05.2009г. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – съдът се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, а именно по въпроса относно годността на договор и анексът към него, който е неразделна негова част, като правно основание по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, и възможността да удостоверят заедно като едно цяло определено по размер и изискуемо към датата на заявлението вземане на заявителя към посоченото в анекса лице. Частният жалбоподател се позовава на противоречие с разпореждане № 1534/12.04.2010г. по ч. гр. дело № 597/2010г. на Районен съд Л.. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да се издадат исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът „М. – 90” АД, гр. Л. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Л. районен съд, въззивният съд е приел, че не се установява от външна страна представеният документ да отговаря на изискванията по чл. 417, т. 3 ГПК за формата на акта – нотариална заверка на подписите, нито се установява размера на претендираната сума, тъй като няма конкретизирана сума като цена, а договорената цена зависи от произведената продукция и одобрението от възложителя. Изложил е съображения, че сключеният анекс с нотариална заверка на подписите няма характер на договор и не попада в хипотезата на чл. 417, т. 3 ГПК, както и че върху анекса липсва поставен печат на дружеството.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид изложението на частния жалбоподател и данните по делото релевантният за спора материалноправен въпрос е: дали анексът, сключен с нотариална заверка на подписите, представлява годно основание по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК, ако основният договор е сключен без нотариална заверка на подписите.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определениие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Това тълкуване на посочената правна норма следва да намери приложение и по отношение на определенията, подлежащи на касационен контрол, като се преценява дали релевантният правен въпрос в обжалваното определение е разрешен в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател не е доказал наличието на влязъл в сила съдебен акт, в който значимият за спора правен въпрос да е разрешен по различен начин. Не са налице данни, че представеното разпореждане № 1534/12.04.2010г. по ч. гр. дело № 597/2010г. на Районен съд Л. е влязло в сила.
Постоянна е съдебната практика по въпроса, че за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК съдът следва да извърши проверка дали представеният документ, на който се основава вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато се касае до вземане, произтичащо от договор за изработка и изкупуване на произведена продукция, е необходимо да е отразено за какво количество и каква продукция се дължи сумата. В процесния анекс не е посочена произведената селскостопанска продукция. Като е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд не се е отклонил от посочената постоянна съдебна практика, поради което не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 427 от 24.06.2010г. по ч. гр. дело № 252/2010г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.