4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
С., 23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 819/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 30.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 8452/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 10.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 35 811/ 2009 г. на СРС, 76 с., с което по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 14 307.31 лв. за доставени стоки и услуги, със законната лихва от 29.ХІІ.2008 г., за която сума е издадена по чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение №62 /6.І.2009 г. по ч.гр.д.№ 36/2009 г. на РС – В.Т., с оплакване за недопустимост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е потвърдил едно недопустимо решение, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Сочи, че е установена съдебната практика, че искът по чл. 422 ГПК е установителен и че е недопустимо разглеждането на осъдителен иск, недопустимо е и изменение на иска в случай, че не е налице предварително обезсилване на издадената по реда на чл. 411 ГПК заповед: Опр. № 91/17.ІІ.2010 г. и Р.№138/25.VІ.2010 г. по т.д.№927/ 2009 г. на ВКС, ІІ отд., Опр.№222/22.ІІ.2010 г. и Р.№454/ 3.VІ.2010 г. по т.д.№195/2010 г. на ВКС, ІV ГО, Опр.№383/15.VІ.2009 г. по ч.т.д. №150/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, Опр.№347/12.VІ.2009 г. по ч.т.д.№224/ 2009 г. на ВКС,І ТО,както и съдебна практика на окръжни съдилища: Р.№105/10.ІV.2009 г. по гр.д.№ 103/2009 г. на ОС – Стара Загора, Опр. от 30.ІХ.2009 г. по ч.гр.д.№ 724/2009 г. на ОС – Русе. Жалбопо – дателят сочи допуснатото процесуално нарушение при разглеждане на заявлението за издаване на заповед по чл. 411 ГПК в нарушение на специалната местна подсъдност, както и нарушенията, допуснати от въззивния съд, който не е обсъдил изложените оплаквания. Жалбоподателят поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Счита, че с разглеждането на касационната жалба, ще се реши съществен за развитието на правото въпрос, касаещ заповедното производство и ще се допринесе за правилното тълкуване на чл. 422 ГПК и приложимостта на общите принципи и начала на ГПК и на съдопроизводствените правила спрямо заповедното производство. Жалбоподателят сочи, че правилното тълкуване на всички разпоредби на ГПК за заповедното производство, е от значение за развитие на правото, тъй като съдилищата не изследват подробно всички предпоставки, обуславящи правното основание за подаване на иск по чл. 422 ГПК, включително спазване на подсъдността на заявителя, установителния характер на иска, възможността да бъде изменян, като неспазването на някоя от изброените предпоставки в едномесечния преклузивен срок за подаване на иска, ще доведе до недопустимостта му и обезсилване на заповедта за изпълнение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, чиято цена не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Като се има предвид, че жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск, и въпреки че жалбоподателят не сочи кои са решените от въззивния съд релевантни за делото правни въпроси, Върховният касационен съд, ТК, второ отделение, с оглед задължението си, посочено в т. 1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и служебно да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, и когато недопустимостта и нищожността на въззивното решение не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, намира, че следва да се произнесе по поддържаната недопустимост на решението.
Въззивното решение не е недопустимо поради това, че с него е потвърдено недопустимо първоинстанционно решение – решение, постановено по предявен осъдителен иск, въпреки че искът е установителен, съгласно чл. 422 ГПК, който осъдителен иск не може да се измени в установителен. Предявеният на 5.ІІІ.2009 г. пред РС – Велико Търново иск e с осъдителен петитум, като ищецът в обстоя – телствената част на исковата молба описва, че по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 36/2009 г., срещу която длъжникът в срок е подал възражение, и след прекратяване на делото поради възражението на ответника за родова неподсъдност и изпращането му РС – София, и с оглед изменението на чл. 422 ГПК (Д.в. бр.42/ 5.VІ.2009 г.), по указания на съда за привеждане на заявения петитум в съответствие с установителния характер на иска, ищецът е поискал с Молба от 11.ІХ.2009 г. изменение на петитума в установителен. По предявен установителен иск по чл. 422 ГПК съдът е изготвил проектодоклад и доклад по делото, като по последния ответникът не е възразил, който и в Отговора си от 11.ІІ.2009 г. е искал да се постанови, че не съществува претендираното от ищеца вземане. По въпроса за правомощията на съда (въззивния съд), когато е предявен иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение, но погрешно е формулиран осъдителен петитум вместо надлежен установителен петитум, в който случай се касае за нередовност на исковата молба, която съдът следва да отстрани, а не за недопустимост на сезирането, е налице съдебна практика по чл. 290 ГПК, задължителна за долустоящите на ВКС съдилища: Р.№27/8.ІІІ.2010 г. по т.д.№521/2009 г. на ВКС, І т.о. и Р.№90/27.V.2011 г. по т.д.№674/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., в съответ – ствие с която е процедирал първоинстанционният съд, като е задължил ищеца заявения осъдителен петитум да приведе в съответствие с установителния характер на иска по чл. 422 ГПК, и въззивният съд, потвърдил решението. Затова първоинстанционното решение по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК не е недопустимо, не е недопустимо и въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено.
С оглед изложените данни по делото, посочената от жалбоподателя съдебна практика няма приложение – Р.№138/25.VІ. 2010 г. по т.д.№ 927/2009 г. на ВКС, ІІ отд. е постановено по предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, разгледан като осъдителен, в Р.№454/ 3.VІ.2010 г. по т.д.№ 195/2010 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че винаги ищецът може да поиска изменение на установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен, в случай, че е обезсилена издадената заповед за изпълнение, а Опр.№383/15.VІ. 2009 г. по ч.т.д.№150/2009 г. на ВКС, ІІ ТО и Опр.№347/12.VІ.2009 г. по ч.т.д.№224/2009 г. на ВКС, І ТО, както и Р. №105/10.ІV.2009 г. по гр.д.№ 103/2009 г. на ОС – Стара Загора и Опр. от 30.ІХ.2009 г. по ч.гр.д.№ 724/2009 г. на ОС – Русе са за установителния характер на иска по чл. 422 ГПК, което изрично е записано в закона с изменението на чл. 415 ал. 1 ГПК.
Поради непосочване от жалбоподателя на разрешените по делото правни въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснатото процесуално нарушение при разглеждане на заявлението за издаване на заповед по чл. 411 ГПК в нарушение на специалната местна подсъдност, както и за нарушенията, допуснати от въззивния съд, който не е обсъдил оплакванията за нарушение на местната подсъдност и за неспазване на установителния характер на иска по чл. 422 ГПК, са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, и не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 30.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 8452/ 2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: