О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 14.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 275 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р” А. в несъстоятелност, гр. С., представлявано от синдика В. А. Рашкова срещу определение № 55 от 20.01.2009г. по ч. гр. д. № 117/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е отменено определението от 17.12.2008г. по гр. д. № 1715/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав и е допуснато обезпечение на предявения от „Ф” ООД, гр. В. против „Р” А. в несъстоятелност, гр. С. иск за установяване, че „Р” А. в несъстоятелност, гр. С. не е собственик на бетонови площадки и асфалтови вътрешни пътища с посочени размери и площ, находящи се в недвижим имот, представляващ дворно място УПИ ХІV в кв. 2 по плана на гр. С., Индустриална зона „Г” чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на продажбата” на посочените обекти, която продажба е обявена и насрочена от синдика на „Р” А. в несъстоятелност, гр. С. за 21.01.2009г., при условията на парична гаранция в размер на 5 000 лв., вносима от „Ф” ООД.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Инвокира доводи, че съдът се е произнесъл по съществни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Конкретно сочи, че въпросът дали изпращането на препис от частната жалба на противната страна става по силата на законовата разпоредба на чл. 396, ал. 2 от ГПК или съдът има право да преценява дали да връчва препис от частната жалба на противната страна, е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Според частния жалбоподател съществените процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са: дали продажбата по чл. 717ж от ТЗ е нова продажба по смисъла на същата разпоредба и като такава е различна от продажбата на чл. 717 от ТЗ; дали нормата, съдържаща се в разпоредбата на чл. 717к от ТЗ урежда специален ред за защита на третите лица в производството по несъстоятелност – евентуални собственици на движими вещи – предмет на търга, наличието на които изключва приложението на чл. 389 и сл. от ГПК.
Ответникът „Ф” Е. , гр. В. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за нейната недопустимост поради това, че въззивното определение нито прегражда развитието на спора, нито дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Релевира доводи и за правилността на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на друго производство, а именно обезпечителното производство по част ІV на ГПК.
За да направи извод за неправилност на първоинстанционното определение, въззивният съд се е мотивирал с наличието на предпоставките на чл. 391 от ГПК за допускане на исканото обезпечение. Преценявайки предмета на търсената с отрицателния установителен иск защита и предприетите от синдика на ответното дружество действия по чл. 717а и сл. от ТЗ, решаващият съдебен състав е приел, че за ищеца съществува нужда от търсеното обезпечение, тъй като при продажба и отстраняването му от владение на имота осъществяването на правата му, произтичащи от евентуалното положително за него съдебно решение, ще бъде затруднено. Изложени са съображения, че спирането на продажбата на обектите, предмет на спора, е допустимо като мярка на обезпечение по аргумент от чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, а същевременно тази мярка ще гарантира в максимална степен ползването на ищеца от евентуалните благоприятни последици на бъдещото съдебно решение. Въззивният съд е направил извод, че обезпечението следва да се допусне при условията на парична гаранция по чл. 391, ал. 1, б. „б” от ГПК в размер 5 000 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Посоченият от частния жалбоподател въпрос „дали изпращането на препис от частната жалба на противната страна става по силата на законовата разпоредба на чл. 396, ал. 2 от ГПК или съдът има право да преценява дали да връчва препис от частната жалба на противната страна” не е съществен, тъй като от неговото решаване не зависи изходът на молбата за обезпечение. Този въпрос се отнася само до процедурата на обжалване на определението по чл. 396 от ГПК и не е от значение за преценката за основателност или неоснователност на молбата за обезпечение. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Останалите въпроси, за които частният жалбоподател твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно въпросите „дали продажбата по чл. 717ж от ТЗ е нова продажба по смисъла на същата разпоредба и като такава е различна от продажбата на чл. 717 от ТЗ” и „дали нормата, съдържаща се в разпоредбата на чл. 717к от ТЗ урежда специален ред за защита на третите лица в производството по несъстоятелност – евентуални собственици на движими вещи – предмет на търга, наличието на които изключва приложението на чл. 389 и сл. от ГПК” не са съществени за спора. За да стигне до този извод настоящият съдебен състав отчита обстоятелството, че обезпечението е допуснато чрез обезпечителна мярка „спиране на продажбата” на обектите – предмет на иска, в смисъл спиране на продажбата като начин на разпореждане с процесните обекти, а посочването, че продажбата е насрочена за 21.01.2009г. е само с оглед уточняване на датата на поредния търг. Следователно не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 55 от 20.01.2009г. по ч. гр. д. № 117/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.