Определение №265 от 7.5.2009 по ч.пр. дело №186/186 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 265
 
гр. София, 07.05.2009 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                 ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 186 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О” ЕАД, гр. В. чрез процесуален представител адв. Г срещу определение № 5 от 21.01.2009г. по в. ч. гр. д. № 6/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 274 от 04.12.2008г. по т. дело № 174/2008г. на Плевенски окръжен съд. С първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на предявените от „С” О. , гр. С. срещу „О” ЕАД, гр. В. обективно съединени искове по чл. 496, ал. 3 от ГПК за обявяване недействителността на публичната продан на посочения в исковата молба недвижим имот и по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че този недвижим имот е собственост на „С” О. , гр. С., чрез налагане на възбрана върху описан недвижим имот и чрез назначаване на И. В. М. и М. Г. С. заедно за пазачи на недвижимия имот.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, като се е абстрахирал от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, която задължава съда при постановяване на съответния съдебен акт да вземе предвид и всички настъпили факти, включително и тези след предявяване на иска и са от значение за спорното право. Според частния жалбоподател съществените материалноправен и процесуалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложени са доводи, че определението на ВКС ще даде задължително тълкуване и указания за прилагане на Част четвърта, Глава тридесет и четвърта от ГПК, ще уеднакви практиката на съдилищата, с оглед обстоятелството, че конкретно посочени обезпечителни мерки се използват за процесуална принуда спрямо ответната страна, имат санкционна функция, вместо предвидената обезпечителна функция и допускането на обезпеченията се извършва без прецизна оценка и мотивировка на обстоятелствата, посочени в чл. 391, ал. 1 от ГПК и без приложението на ал. 2 и ал. 3.
Ответникът „С” О. , гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е допуснато исканото обезпечение, Великотърновски апелативен съд е приел, че предявените обективно съединени искове са подкрепени с писмени доказателства, сочещи на вероятната им основателност, налице е правен интерес, обезпечителна нужда и обезпечителната мярка е адекватна. По отношение на представените във въззивното частно производство доказателства е посочено, че са относими и следва да бъдат преценени от съда при разглеждане на спора по същество, но не дават основание за друг извод, различен от този на първоинстанционния съд за основателността на молбата за допускане на обезпечение на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Частният жалбоподател не е посочил съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, но с оглед изложените в частната касационна жалба и приложението към нея доводи може да се приеме, че същественият материалноправен въпрос е относно наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение, а същественият процесуалноправен въпрос е: следва ли при постановяване на определението по молба за допускане на обезпечение да се вземат предвид всички настъпили факти, включително и тези, настъпили след предявяване на иска.
Посочените въпроси са решени от въззивния съд при съобразяване със закона и постоянната практика на ВКС, съгласно които при допускане на обезпечение на предявения иск следва да се извърши преценка на допустимостта на предявения иск, неговата вероятна основателност, обезпечителната нужда и доколко посочената обезпечителна мярка е подходяща. Великотърновски апелативен съд е отчел всички необходими предпоставки при постановяване на обжалвания съдебен акт, включително и представените във въззивното частно производство доказателства във връзка с вероятната основателност на иска. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд не е налице.
По отношение на съществените правни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение или определение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения, респективно определения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Частният жалбоподател не е посочил противоречива практика на съдилищата, нито е приложил противоречиви определения.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е идентична на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /отм./, а разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК – идентична на чл. 188, ал. 3 от ГПК /отм./ и не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5 от 21.01.2009г. по в. ч. гр. д. № 6/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top