О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 02.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 792 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца „М” О. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. И срещу определение от 15.09.2009г. по гр. д. № 1754/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, с което е изменено определението от 30.06.2009г. по гр. д. № 1754/2008г. на СГС, ІІ-Д въззивен състав, като „М” О. , гр. С. е осъдено да заплати на „Н” О. , гр. С. сумата 500 лв. – разноски на основание чл. 63 и чл. 64 ГПК /отм./.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че разноски не се дължат, тъй като СГС не е разгледал въззивната жалба, а е върнал делото на СРС за допълване на решението. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът „Н” О. , гр. С. оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. Поддържа становище за правилност на определението и дължимост на направените разноски с оглед прекратяване на въззивното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Производството по гр. д. № 1754/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „М” О. , гр. С. срещу решението от 21.06.2007г. по гр. д. № 14220/2006г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 79 състав в частта, с която първоинстанционният съд не се е произнесъл по част от заявените претенци. С определение от 30.06.2009г. въззивната инстанция е прекратила въззивното производство и е върнала делото на СРС за допълване на решението, предвид непроизнасянето по част от обективно съединените искове. За да измени това определение и присъди на ответника разноски в размер 500 лв., СГС е приел, че по делото е подадено възражение срещу подадената въззивна жалба с приложено към него пълномощно на адв. М. Б. , поради което се дължат разноски само за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Обжалваното определение е неправилно. Не всяко прекратяване на производството е основание за присъждане на разноски на ответната страна. Тълкувайки систематично разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, настоящият съдебен състав счита, че се касае до хипотезата на прекратяване на делото поради липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за разглеждане на иска, респективно на въззивната жалба. При прекратяване на производството по образуваното в окръжен съд, респективно СГС дело и изпращането му по компетентност на съответния районен съд, включително за допълване на решението по реда на чл. 193 ГПК /отм./, направените от страните разноски се преценяват и присъждат с решението, съответно с допълнителното решение по спора. В конкретния случай въззивната жалба има характер на молба за допълване на решението, която неправилно е адресирана до Софийски градски съд. Софийски районен съд е следвало, вместо да изпрати „въззивната жалба” до СГС, да проведе процедурата по чл. 193 ГПК /отм./ за допълване на първоинстанционния съдебен акт, тъй като не се е произнесъл по цялото искане. Правилно въззивната инстанция е прекратила образуваното въззивно производство и е изпратила делото на СРС за допълване на решението, но неправилно, в противоречие на закона е присъдила разноски в размер 500 лв. на основание чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./. Компетентен да се произнесе по тези разноски е първоинстанционният съд при постановяване на допълнителното решение.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 15.09.2009г. по гр. д. № 1754/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.