О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 12.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 569 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т” ЕАД, с. К., област С. З. срещу определение № 156 от 26.03.2009г. по ч. т. дело № 43/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от „Т” ЕАД, с. К., област С. З. частна касационна жалба срещу определение № 1* от 03.12.2008г. по ч. гр. д. № 973/2008г. на Пловдивски апелативен съд, ГК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с определението на Пловдивски апелативен съд се дава разрешение по същество на друго производство – обезпечителното, а т. 6 на ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК е изгубило правно значение и не следва да се прилага. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът „К” Е. , гр. С. оспорва частната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. По съображения, изложени в писмен отговор, ответникът моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Т” ЕАД, с. К., област С. З. частна касационна жалба срещу определение № 1* от 03.12.2008г. по ч. гр. д. № 973/2008г. на Пловдивски апелативен съд, ГК, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол – при действието на новия ГПК не са изгубили значение задължителните за съдилищата постановки по т. 6 на ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК, че определенията по обезпечение на иска, респ. тези за отмяна на обезпечителната мярка, имат привременен характер по отношение на приключването на исковото производство с решение и затова подлежат само на двуинстанционно обжалване.
Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано.
Определението на въззивната инстанция, с което е отменено определението по чл. 390 ГПК, с което е допуснато обезпечение на предявения от ТЕЦ М. и. 2” ЕАД, с. К., област С. З. против „К” Е. , гр. С. частичен иск за сумата 200 000 лв. чрез запор на вземанията на длъжника „К” Е. , гр. С. от „Т” ЕАД за сумата 252 872,82 лв. и е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение, отменил го е и е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, законосъобразно, обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 156 от 26.03.2009г. по ч. т. дело № 43/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.